Строежът на АЕЦ „Белене“ може да ни докара до аржентинската криза

, Недовършената АЕЦ “Белене” вече почти година е предмет на разгорещени споровеСпоред Института за пазарна икономика (ИПИ) “отново се пробутва” проектът за Белене без анализ на развитието на пазара и без обстоен преглед на възможностите и цената на финансиране. В същото време има предостатъчно основания да се предполага, че строителството на втора АЕЦ ще подложи икономиката на страната на изпитание, с което тя вероятно няма да се справи, твърдят оттам.

Колко струват“приоритетите”?
Мандатът на това правителство изтича през 2005 г. Строежът ще продължи най-вероятно и след този период, а изплащането на разходите по-него - до 2010 г. Неговата цена трябва да бъде поставена сред други вече установени приоритети на развитието на България през следващите 10-15 години. В случая според ИПИ тава дума за избор между приоритети. Някои от тях до известна степен се поддават на изчисления и преценка.
Вероятно е растежът на БВП до края на мандата да е 4% (за периода 2002-2005 г. в щ. д.) До 2005 г. може да се предвиди известно покачване на сумите по обслужване на външния дълг, поради очакваното повишаване на London Interbank Offer Rate (Либор) - макар и едва ли така рязко, както очакват от министерството на финансите - и предвид на обстоятелството, че по-голямата част от външния дълг е с плаваща лихва. Разходите по опазване на околната среда за следващите 15 години са сравними с тези по външния дълг за същия период. В прогнозата на Световната банка за необходимите разходи по опазване на околната среда във връзка с процеса на присъединяване на България към ЕС са включени разходите за извеждане от експлоатация на първите четири реактора на Козлодуй, но не са пресмятани алтернативи за съхранение на отработеното ядрено гориво.
През това време България ще се присъединява и към НАТО, което ще струва поне 3% от БВП на година. Приоритет на страната е поддържането на квази-държавната пенсионна система на Националния осигурителен институт (НОИ).
По оценки на повечето експерти за довършване на АЕЦ “Белене” са необходими 1.5 млрд. долара. Тази сума може да се разпредели върху примерен срок от седем години, без в тази цена да се включва необходимото ядрено гориво за предполагаемото пускане на централата в експлоатация.

Какво показват числата?
За следващите три години за всички останали разходи на правителството има резерв от 8,4% (през 2003) до 9,6% от БВП през 2005. Т.е. освен изброените, към сметката трябва да се добавят и издръжката на самото правителство, която вероятно също ще се увеличава, и разходите по присъединяване към ЕС, и издръжката на образованието и полицията, и преките, и кръстосаните субсидии (които най-вероятно също ще се увеличават).
Изграждането на Белене ще бъде малко по-скъпо от поддържането на НОИ и около половината от това на армията. То ще бъде равно на 1/5 - 1/6 от обслужването на външния дълг, повече от разходите за образователната система. Финансирането може да дойде от два източника - от увеличаване на данъците и от нови заеми. Каквото и да е финансирането, крехката система на българската икономическа стабилност едва ли ще издържи, смятат от ИПИ. Вероятно АЕЦ Белене и други подобни начинания ще доведат страната до положение, подобно на това в Аржентина през 1999-2001 г.

Някои измеренияв политическата цена
Според данни от пресата подписаният протокол от Седмото заседание на Междуправителствената руско-българска комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество предвижда участието на руски предприятия и организации в реконструкцията, модернизацията и строителството на нови енергийни обекти на територията на България или на обекти построени със съдействието на бившия Съветски Съюз. Т. нар. национална сигурност не е пряко следствие на централното планиране на енергийни, особено атомни мощности, категорични са от ИПИ, а по-скоро обратното. При сегашното състояние на основните финансови възможности, съотнесени към енергийната зависимост на страната и предпочитанията на правителството, вероятният сценарий е вземането на заем от Запад и плащането на работата по изграждането на АЕЦ Белене на Изток. Това не е била добра стратегия нито по времето на комунистическа България, нито по времето на имперска Турция, подчертават от ИПИ.

Виолета СТОЕВА
[email protected]