Комплексите да се премахнат!

В плана от 1961 г. се предвиждаше главно в чертите на града, с малки изменения, да се включат нови територии с оглед да може да се оздрави града, който имаше твърде стар жилищен фонд. Много райони бяха застроени със стари едноетажни къщи с паянтови конструкции и се считаше, че е по-удобно нарастването на София да се реализира чрез навлизане на нови територии (тогава се работеше за 800 000 души). По същото време се извърши колективизацията. Взеха земите на хората и ги вкараха в ТКЗС. Вследствие на много селяни останаха без средства за производство. Трябваше да им се намери работа и да се създаде индустрия. Така те се настаниха в градовете, в това число и в София. Това принуди общината да помисли за устройване на тези хора. Беше взето решение, че е по-целесъобразно да се излезе извън чертите на градоустройствения план от 1961 г. Така се създадоха панелните комплекси. Когато се работеше генералния план, имаше решение да се разработват два варианта. Единият беше градът да бъде компактен, а другият - с излизане извън територията на тогавашния град. Реализира се вторият вариант. Започна експанзията с комплексите, която деформира градоустройствения план. Тези комплекси не бяха добре обвързани композиционно, не можеха, а и досега не могат да се почувстват като част от организма на града. Те бяха и си останаха сателити-спални. Това нанесе един много сериозен удар върху композицията и изграждането на града.
Тук има един много щекотлив въпрос - комплексите се изградиха от панели. Тогава се говореше, че панелите имат живот 30 години. Минаха 30 години и се каза, че проектният живот на въпросните жилища не е 30, а 60 години. Изминаха и 60 години и сега казват, че панелите могат да живеят 100 години. Освен това можели да се оздравят, конструктивно имало начин, но никой не казва колко ще струва той. Преди извество време попитах проф. Христо Рашенов, мир на праха му, как от 30 години животът на панелите стана 100 години. Той каза, че те можели да се направят. Всички обаче знаем, че те не са строени качествено, прекъснах го аз. Не, когато бяхме по строежите, всичко се правеше както трябва, отвърна той. А какво е ставало, когато не сте били там, попитах отново. Нали, когато няма контрол, шопът вместо 4 железа заварява 2 и отива да си пие ракията. Този въпрос не е решен. Трябва да се знае, че София е земетръсна зона от 9-та степен. Имаме и много подпочвени води. При това положение вече нещата са много сериозни. Тези комплекси могат и да се оздравят, и да не се оздравяват, въпрос на решение.
Преди 15 години, на поредния конкурс за градоустройствен план на София, имаше задание да се намери решение на въпроса какво ще се прави с панелните комплекси. Това за мен означаваше, тъй като комплексите са временни и проблематични, евентуално да се даде идея как да се използва тяхната територия. Тоест, би могло да се мисли за някаква композиция, при положение, че комплексите се подменят.

Виолета СТОЕВА
[email protected]