Защо в САЩ няма жилищни комплекси като Люлин

Това, което не се получи в САЩ, стана реалност в страните от Източна Европа. Единственият квартал с типови жилища, подобен на столичния Люлин и Младост, живя едва 20 години и беше разрушен поради липсата на нормални условия за живот. Какво се случи и защо в САЩ няма почва за подобни жилищни комплекси?

В средата на 50-те години на миналия век в Сейнт Луис (Мисури, САЩ) е построен жилищен комплекс, подобен на някои квартали в София. Pruitt Igoe е окачествен като най-амбициозния проект в жилищното строителство в Щатите за онези времена. Той се е състоял от 33 сгради всяка, от които с по 11 етажа с възможност за обитаване от 12 000 души. Автор на проекта е Менору Ямасаки, които по-късно ще стане баща на новите кули на Световния търговски център.

Целта на проекта е била да се построят домове за млади семейства от средната класа – 50% бели и 50% чернокожи. Стойността на Pruitt Igoe е 36 млн. USD. Прерязването на лентата на новия комплекс е през 1956 г. Плановете са били и на други места в САЩ да бъдат изградени подобни комплекси. Това обаче не се случва. Едва година след пускането в експлоатация на Pruitt Igoe, кварталът започва да се превръща в гето, а собствениците на апартаменти (предимно бели) от средната класа започват да се местят в други райони на Сейнт Луис, тъй като Pruitt Igoe се населява от все по-бедни и бедни хора (предимно чернокожи).

Ето и историята на квартала в снимки:

1. 1956 г. - Pruitt Igoe вече е напълно завършен.

 

2. В него са живели 50% бели и 50% чернокожи.

 

3. В първите години кварталът процъфтява и наемите се плащат редовно. Апартаментите са малки, но затова пък всяко сеемйство има собствен дом.

 

4. В началото на 60-те години Pruitt Igoe се превръща в гето. Боклукът не се извозва, както и никой не подменя изпочупените стъкла, не ремонтира развалените асансьори, не подменя спуканите ВиК тръби.

 

5. През 1969 г. заради високите разходи по поддръжка на комплекса градските власти увеличават тройно наемите.

 

6. През 1970 г. обявяват квартала за „зона на бедствие”, тъй като никой не иска да плаща наем и сградите започват да се рушат. Властите преценяват, че е по-евтино хората да бъдат изселени, отколкото да се ремонтира инфраструктурата. Изоставените сгради се превръщат в убежище за наркомани и бездомни.

 

7. През 1972 г. са разрушени първите три сгради.

 

8. Разрушаването на Pruitt Igoe завършва през 1974 г.