До 1000 лв. глоба при нарушения от страна на нотариусите

През изминалата седмица в Държавен вестник бяха обнародвани промените в Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Това е четвъртата поправка след приемането му през 1997 г.
Парламентът реши тригодишният стаж и юридическата правоспособност по Закона за съдебната власт да бъдат сред изискванията, на които трябва да отговаря едно лице, за да придобие правоспособност на нотариус. Досега изискуемият стаж беше две години.
Санкционирането на нотариусите освен порицание, предупреждение за лишаване от правоспособност от 3 месеца до 5 години или завинаги, предвижда и дисциплинарно наказание за нотариусите - глоба от 100 до 1000 лв., която се събира в полза на Нотариалната камара. Дисциплинарната отговорност се погасява с 6-месечна давност от откриване на нарушението и не по-късно от две години, а не както беше досега - с една година от извършването му.
Промени настъпват и в начина на гласуване при налагане на наказание. Решение за наказание може да бъде взето с мнозинство от две трети от членовете на дисциплинарната комисия. При липса на квалифицирано мнозинство решението се взема чрез тайно съвещание. То може да бъде обжалвано от нотариуса, от Съвета на нотариусите и от министъра на правосъдието пред Върховния касационен съд в 14-дневен срок от неговото огласяване. С промените в Закона за нотариусите на министъра на правосъдието се дава възможност да обжалва решението на дисциплинарната комисия и когато дисциплинарното производство е образувано служебно по решение на Съвета на нотариусите.
Новосъздадената глава “Контрол върху дейността на нотариуса” дава право на министъра на правосъдието да контролира дейността на всеки нотариус и това дали той изпълнява закона и устава на Нотариалната камара. Проверката се назначава със заповед от министъра, когато заинтересовано лице подаде сигнал или жалба или пък това поискат от Съвета на нотариусите. В новата глава е уреден и статутът на инспектор-нотариусите. Те се явяват като помощници на министъра. Предложенията за лицата, които могат да заемат тази длъжност могат да се правят от нотариалните колегии или от Съвета на нотариусите. Изискванията към кандидатите са повече от 10 години общ юридически стаж, от който 3 години като нотариус. Срокът, за който се избират, е три години. Общият им брой не може да бъде по-малък от 10.
Нови изисквания има и към помещенията, в които се извършва нотариална дейност. Кантората трябва да има две или повече функционално свързани помещения, в които задължително се помещават канцеларията на нотариуса и служебният му архив. Нотариусът може да има само една нотариална кантора в своя район на действие.
По-строг става и режимът за изнасяне на документация от нотариалната кантора. Това може да стане само чрез писмено разпореждане на съдия или прокурор. Преписите се предават срещу подпис на изрично и поименно посочено в разпореждането длъжностно лице. Оригиналите могат да се изнасят само от нотариуса.
При приемането на второ четене на Закона отпадна предложението на 20 000 жители да има един нотариус и остана старото разпределение - 10 000 жители на един нотариус. От Коалиция за България изчислиха, че при това разпределение нотариусите в страната трябва да бъдат между 950 и 1000, а не само сегашните 450.

Милена БОГДАНОВА
[email protected]