, Арх. Борислав Владимиров
Арх. Владимиров, част от архитектурната гилдия не харесва новия закон за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и смята, че заради несъответствието му с европейското законодателство ще се наложи ново отваряне на глава "Свободно придвижване на хора и капитали" в преговорите ни с ЕС. Има ли наистина такава опасност?
- Категорично не. Ще се аргументирам най-напред със следното - съгласно Анекс 18 "Взаимно признаване на професионална квалификация", който е приложение към Бялата книга на Комисията на Европейската общност относно подготовката на асоциираните страни от Централна и Източна Европа за интеграция във вътрешния пазар на ЕС е ясно изписано какви са условията по т. 3 - членство в професионални организации и съблюдаване на професионалния кодекс на поведение. Записано е дословно следното:"За предоставяне на услуги специалните директиви за признаване на дипломи, например за архитектите, предвиждат освобождаване от задължението за регистрация към професионални организации или поне опростена процедура за регистрация или обикновена декларация".
Смятам, че с моите предложения и тези, които бяха гласувани от Народното събрание, сме много по-близко до тези текстове, отколкото предложения законопроект, който беше внесен от МС. Този законопроект беше изготвен още при предишното Народно събрание. Той не беше приет по редица обективни причини и смятам, че това е било за добро. Законът, който приехме сега, колкото и да изглежда маловажен на фона на всички останали проекти в страната, е изключително важен за цялата архитектурна и инженерна гилдия в България от гледна точка на факта, че това е тъкмо общността, която следи и се занимава с всички инвестиционни намерения в страната. Затова с колегите ми се постарахме да направим един нормативен акт, който да е много по-близък до европейските директиви и който да бъде много по-достъпен за всички колеги - архитекти. Не приемам становището, че той е лош, защото всички критики идват само от т. нар. апаратчици - хора, които стоят на удобни места, без реално да се занимават с проектиране, и не са доволни от нищо. Не съм чул критика по закона от нито един работещ архитект. Не бих се съгласил тази малка част от гилдията, която управлява едни казионни организации, да излиза с подобни становища в медиите от името на всички, защото в тези организации има много колеги, които определено не поддържат тяхното мнение. Със своите изказвания те откровено манипулират гилдията.
Арх. Илиян Николов твърди, че признаването на пълна проектантска правоспособност на архитектите е твърде улеснено - изискват се само 18 месеца стаж и няма нужда от становище на архитектурната камара. Как стои въпроса в другите европейски страни?
- По този въпрос ще цитирам Директива 85384 на ЕС, където е разписан начинът, по който може да бъде призната проектантска квалификация на архитектите всички страни-членки на съюза. Само в Гърция освен дипломата е необходимо удостоверение от техническата им камара. Ние не можем да се сравняваме с едно изключение в практиката на ЕС, а да бягаме от общата тенденция. Не е нормално да мислим, че едно удостоверение или какъвто и да било документ от камарата е по-голяма гаранция от дипломата за висше образование, която получава архитектът. У нас архитектура се учи почти 6 години и някой да каже, че завършилите не могат да проектират, е просто нелепо. Това, което може да се каже, е че те нямат опит. Именно заради това сме предвидили като условие за получаване на пълна проектантска правоспособност или 3 години самостоятелен опит на по-малки обекти, или 18 месеца в проектантско бюро. За мен най-важното е как те оценяват на пазара, а не дали някой ти е дал удостоверение или не. В нашата професия дългият стаж не прави проектанта автоматично добър.
Законът е критикуван и за регламентацията на собствеността на проектантските бюра - не е разписано, че те могат да принадлежат само на архитекти.
- Аз самият поддържах тази теза, дори бях много по-категоричен от опозицията, но тезата ми не беше приета от мнозинството.
Има ли опасност наистина строителните фирми, да си регистрират проектантски бюра и така да съсредоточат в структурата си всички звена на инвестиционния процес - проектиране, строителство и съответно надзор под една ил друга форма?
- Темата е силно дискусионна. Практически ако се спазват законите, не би могло да има такава практика, защото са наложени строги ограничения. Собственици на строителни фирми, на предприятия, доставящи машини и съоръжения, агенции за продажба на недвижими имоти, не могат да получат пълна проектантска правоспособност. На книга не може. Но виждаме, че на практика се получава друго - регистрират се фирми с подставени лица и различен предмет на дейност и се намира начин да се упражнява т. нар. инженеринг. Питам се защо това не бъде регламентирано, при положение, че така или иначе съществува като практика.
Твърде гръмогласно се критикува фактът, че законът не предполага просто пререгистрация на сега съществуващата Камара на архитектите в България. Има ли основание за тези критики?
- Преценихме, че сегашната камара не може само да се пререгистрира, по няколко причини. Ако организацията, която трябва да се пререгистрира, е точно сегашната камара, въпросът е защо това да не бъдат камарите във Варна или Бургас. Ако приемем пък, че Съюза на архитектите е по-голямата и доказала се във времето организация, защо тъкмо той да не бъде пререгистриран като камара? Към тези въпроси се добавя и друг - какво ще стане с инженерите, при които пък има 4-5 представителни организации. Не може просто да се посочи една формация от този огромен списък, защото това не е демократичен принцип. И тъй като бъдещата организация ще влияе на целия инвестиционен процес - за да проектираш, ти трябва да бъдеш член на камарата, смятам, че една нова организация, създадена от всички архитекти, респективно инженери, е много по-доброто решение от пререгистрация на някоя от сега съществуващите.
Това не е ли всъщност плач за правомощия?
- Смятам, че отговорът се съдържа във въпроса Ви, и определено поддържам Вашата теза.
Разговора води:
Виолета СТОЕВА
[email protected]