Русия на път да забрави за Бургас - Александруполис

Русия няма намерение да работи активно за започването на проекта за петролопровода Бургас-Александруполис, заяви за mediapool.bg правителствен източник. Той твърди, че по време на посещението на президента на Русия Владимир Путин у нас в началото на март, на българската страна е било казано ясно, че проектът не е икономически ефективен.
Президентът на "Лукойл" Вагит Алекперов, който бе в делегацията на Путин, обяснил, че за да бъде изгодно изграждането на съоръжението, то трябва да бъде натоварено максимално. Но дори и при такова натоварване, цената за преноса щяла да бъде по-висока, отколкото при сегашната практика с танкери през Босфора.
От страна на правителството в Москва решили да не се обявява, че проектът не представлява интерес за тях, а предпочели да се каже, че продължава работата по неговото осъществяване, без обаче реално да вършат нещо. Дори бе обявено, че Путин е възложил на "Лукойл" ангажимент да координира обсъждането на проекта между руските петролни компании. Това обяснява и факта, че "Лукойл България" остана в сформиращия се български консорциум за проекта.
След срещите с делегацията на Путин официално бе заявено още, че предстои посещение на министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски в Москва. Досега то не само не е осъществено, а дори не е планирано във времето. Няма и информация за раздвижване по координацията на проекта от страна на руските петролни компании.
Въпреки че Церовски заяви на 2 март, че е получил пълна подкрепа за изграждането на нефтопровода, като е бил подчертан големият интерес от руска страна към проекта, Русия все още не е подписала и държавния меморандум за стартирането на Бургас - Александруполис. Той бе парафиран от България и Гърция преди два месеца - на 29 януари в Атина, от министър Валентин Церовски и гръцкият министър на развитието Апостолос Цохадзопулос.
У нас липсата на интерес от руска страна към проекта се усети чрез обявения отказ на три фирми да участват в българското дружество "Транс- болкан ойл пайплайн", което трябва да изгражда петролопровода. Това са "Главболгарстрой", "Холикон" и "Газстрой монтаж". "Лукойл България" остана в проекта От "Главболгарстрой" днес разпространиха писмото, което са изпратили до министър Валентин Церовски. В него се подчертава, че компанията никога не е твърдяла, че проектът е икономически неефективен, тъй като подобна оценка можела да се направи едва след подробен анализ на изготвените технико-икономически проучвания, с които никоя българска компания не разполага.
Това наистина е така, защото с част от капитала на още несъздаденото дружество "Транс-болкан ойл пайплайн" трябваше да се плати именно за тази информация. От "Главболгарстрой" заявяват, че ефективното участие в проекта за тях означава да осигурят финансов ресурс от над 30 млн. евро.Те влезли в преговори с първокласна западноевропейска компания, която обаче преценила, че не може да се ангажира с финансирането. Като причини в писмото се посочват липсата на комплексна технико-икономическа обосновка и на ясни гаранции за участие в строителните работи.
Нищо чудно дружеството, ръководено от Симеон Пешов, да е получило неофициална информация за руската позиция, имайки пред вид традиционните силни позиции на компанията в Москва. При това положение от "Главболгарстрой" явно са разбрали, че дори и да се построи петролопровода, то е почти сигурно, че акционерното участие трудно би се изплатило.
В същото време дружеството не губи възможността да участва в строителните работи, защото досега няма яснота за това как ще се определят изпълнителите на проекта.
Общо събрание на "Транс Болкан пайплайн" вече е насрочено за 8 април, а до 4 април фирмите трябва да депозират парите за участието си в дружеството.
Държавата ще има "златна акция", а първоначалният уставен капитал ще бъде 3 001 000, като всяка акция ще бъде с номинал 1000 лева. До пет години капиталът на дружеството ще бъде увеличен до 160 млн. лева. Минималното участие на фирмите трябва да е 10 процента, а максималното 25%.
Коментари за липсата на интерес в проекта от руска страна се появиха и след като на 4 февруари гръцкото правителство отхвърли оферта на консорциум между "Лукойл" и "Лацис груп" за покупката на 23,5 процента от държавните рафинерии "Хеленик петролиъм".
Официалния коментар на Атина бе, че оферта е сметната за неприемлива от гледна точка на националния интерес. В гръцките медии се коментираше факта, че конкуренцията в страната може да пострада от подобна сделка, защото "Лацис груп" притежава мажоритарния пакет акции в третата по големина гръцка рафинерия - "Петрола Хелас".
Според достъпната досега от различни коментари информация за проекта Бургас- Александруполис, се предвижда през петролопровода да преминават минимум 15 млн. т. годишно, като през 2010 г. трябва да се увеличи на 25 млн.т, а през 2015 г. - на 35 млн.тона.
Оценката на експертите е, че за трасето от 270 км ще са необходими инвестиции от 681,3 млн. евро. Досегашните планове предвиждат строителството да започне през пролетта на 2004 г., а съоръжението трябва да заработи през 2006 г.
ЕС също финансира технико икономическото проучване на проекта и обеща безвъзмездно финансиране от 100 млн. евро при успешно приключване на преговорите с компаниите, осигуряващи петрол за тръбата.Мнението на експертите е, че това трасе е най-добрият вариант за заобикаляне на Босфора, като облекчи неговата натовареност. Не трябва да се забравя обаче, че има и други варианти за постигане на същата цел и това са проектите за петролопроводите Бургас-Вльора, Констанца-Триест и Одеса-Гданск.
Каквото е да се размишлява по тази тема, изборът остава в руски ръце, защото от там идва суровината, която трябва да бъде транспортирана. Надеждите на България, че ще бъде предпочетена, на този етап обаче не изглеждат големи.