През завършване е храмът „Св. Георги" в кв. Сеславци

През Средновековието около днешната българска столица е имало много църкви и манастири. Говори се, че православните храмове са били поне 365 и във всеки ден от годината някой от тях е имал свой църковен празник. Неслучайно са наричали района малката Света гора.
, На юг от новата църква се намират останките от старата, градена още през 4 г.След промените от началото на 90-те години у нас започнаха да се възраждат традициите за строителство и обновяване на запуснатите християнски храмове. Тогава група жители от столичния квартал Сеславци решават да тпочнат строителството на нов православен храм. Мястотото за него е избрано в непосредствена близост до руините на стара черква. Намира се в североизточния край на селото до пътя, водещ към бившите уранови мини.
Покойната арх. Александра Бакрачева дарява
проекта за православната църква. Той е готов през 1992 г. Тя е имала идеята бъдещият православен християнски храм да вгради в основите си руините на старата църква, като ги запази за идните поколения. Бюрократични спънки обаче не позволяват реализацията на тази идея.
Името на храма "Св. Георги" не е избрано случайно. Старата църква, чиито останки са от южния край на новата, е била посветена на същия светец. Първото й изграждане датира още от IV-ти век. След това многократно е била разрушавана. Според едно от преданията сеславската църква е била възстановена около средата на XIV-ти век по заръка на цар Иван Александър. Основите й от камък са останали от старата черква. Стените й са били комбинация от тухли и камък. Старата църква "Св. Георги" е имала живописен външен вид, засводени ниши по стените, а горния край украса от глазирана керамика. По време на турското робство тя има трагичната съдба на много други български черкви и манастири и е опожарявана многократно. При всяко възстановяване е изграждана все по-малка и без камбанария, защото това е абсолютно забрането от поробителите.
Духовните подтици за съграждането на християнски храм идват също от дълбините на историята. Синът на арх. Александра Бакрачева - инж. Александър Бакрачев, споделя: "С майка ми дълго време събирахме информация за традициите в строителството на православните храмове предимно в Македония - в крайна сметка Християнството е било разпространено в Европа именно през Македония. Моите предци са от Костурско, Егейска Македония. Дядовците ми са били православни свещеници и във фамилията ни още се пазят спомени от Охридската Архиепископия, която е била ликвидирана със султански ферман в 1767 г. Фамилията ни е сродена и с общопризнатия историограф на Охридската Архиепископия проф. Иван Снегаров от Охрид. Въпреки несгодите и историческите превратности общочовешките християнски ценности, проповядвани от моите деди, са на пиедестал сред хората от Македония. Още повече, че за утвърждаването в живота на тези общочовешки християнски ценности е дал живота си и светият Апостол на Македония Гоце Делчев, македонският войвода Георги Сугарев и хиляди знайни и незнайни борци. Точно базирайки се на същите тези ценности е създал основите на американската демокрация и Джордж Вашингтон.
На Гергьовден 1993 г. е направена първата копка
на бъдещата църква "Св. Георги". Празникът започва на мястото на градежа и завършва в селското читалище. Много от местните администратори се чудят на старанието на хората от настоятелството, които искат да построят бъдещата църква с проект. Типично по нашенски се чуват подмятания първо да се направи строежът, а после да се мисли за узаконяването. Авторката на проекта и хора от настоятелството не приемат подобен начин на действие. За тях изграждането на църква не е като да се построи работилница или кокошарник в двора, а е нещо свято, за което всичко трябва да е направено законно и според каноните. За около година е уредено съгласуването и узаконяването на цялата проектна документация. По време на строежа са направени допълнителни изменения в проекта. Причината е в състоянието, разположението и носещите възможности на терена. Оказва се, че в западния край на храма може да се направи и приземен етаж. Най-вероятно той ще бъде използван за склад на църквата.
Досега е завършен грубият строеж и част от измазването на зданието. Готови са и покривът и камбанарията. Новата църква се белее на най-високото място на селото и е видна отдалеч. От камбанарията и се открива красива гледка към дебрите на Балкана и Софийското поле. Сутрин при ясно време се виждат и отблясъците на златните кубета на "Св. Александър Невски". Градежът на бъдещия православен храм е направен с дарения на много хора и фирми. Някои от тях са дали пари, други строителни материали. Част от фирмите и хората са се включили с труд - изкопаването на основите, изливането на железобетонните елементи и прочие.
Новата църква на кв. Сеславци представлява
еднокорабна базилика с камбанария
в западния й край. Площта и е около 150 кв. м. Срещу олтара има второ ниво с малък балкон над основната зала. В дъното му се намира и стълбището, водещо към камбанарията, чиято височина е над 12 метра.
По проект между олтара и залата за богомолците разликата във височината е 45 см, за да има три стъпала, изхождайки от единството на Светата Троица. Строителите обаче правят височината 60 см и сигурно стъпалата ще станат 4. Може би това ще може да се компенсира с поставянето на настилките. В тази връзка има спорове, че олтарът и останалата част на църквата трябва да са на едно ниво.
За да може да бъде осветена новата църква "Св.Георги" според каноните на православието и тя да започне да функционира трябва, да се направят още доста неща. Най-скъпата част е иконостасът. Проектът за него е готов и е утвърден от митрополията. По предварителни данни цялата му изработка ще струва около 11 хил. лв. За първия етап на направата му ще трябват към 5 хил. лв. Вторият важен елемент е проскомидията - мястото (ниша в олтара), където свещенникът прави комката. Нужно е още да се прекара течаща вода в олтара на църквата. Предстои да се направят светият престол и стълбите от по-ниското ниво на храма към олтара, както и настилките, подовете, парапетите и прочие довършителни работи. Следващият етап е изографисването на църквата.
Васил ТАШЕВСКИ
[email protected]