Пазарът на земя е в застой в почти всички страни от бившия съветски блок

Липсващият или неразвит пазар на земя е типичен за почти всички "млади демокрации" на стария конитнент. Причините са подобни на тези в България - силно разпокъсана собственост, липса на мотивация у новите собственици да обработват или да продадат земята си, труден достъп до финансиране на аграрни проекти, относително ниски приходи от земеделска дейност. Част от проблемите са обвързани в порочен кръг., Единственото предимство на България в сравнение с останалите кандидатки за ЕС е, че сме най-подготвени да търгуваме с имоти, сочи анализ на Системата за агропазарна информацияОказва се например, че окрупняването на земята е възможно само ако има достатъчно богати фермери, които да си позволят да разширяват стопанствата си. Прави впечатление освен това, че колкото по-лоши макроикономически показатели и по-нисък ръст на БВП демонстрира една страна, толкова по-неразвит е пазарът на земя там.
Част от проблема е в самите методи, по които правителствата на страните в преход са опитали да прехвърлят земята в частни ръце. Най-често срещаният вариант за приватизацията на земята е
реституцията
Под една или друга форма тя е била прилагана в Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Източна Германия и прибалтийските републики. Отделно от разпокъсването на собствеността този вариант предполага възникване на неравнопоставеност между притежателите на земи и значителни технически проблеми заради загубени документи за собственост върху земята. Допълнителни усложнения и пречки за окрупняването на земята има в случаите, когато има горна граница на подлежащата за възстановяване чрез реституция земя. Например в Литва не може да се връща земя с площ над 150 хектара (един хектар е равен на десет декара) на един собственик. Изводи от поземлената реформа обаче още няма, защото е върната едва една четвърт от земята.
Другият разпространен метод е
земята да се разпределя между семействата
пропорционално на броя на работещите членове. Този вариант на приватизацията е приложен в Албания, Армения, Китай, Виетнам. Той не предизвиква конфликти за делба, защото залага на принципа на социалната справедливост. Неприятното при него е, че води до силно раздробяване на земята и в резултат се стига не само до неефективност, но и до обезсмисляне на земеделска инфраструктура (напоителни системи, кооперативни сгради и пр.).
В страните в преход относително най-рядко се е прилагал моделът на приватизация на земята, при който право на собственост върху земята могат да придобиват само юридически лица. Този вариант е използван в Украйна, Молдова и други бивши републики. Недостатъкът му е, че ограничава инициативата на дребните фермери, които в други страни са движещата сила на поземлената реформа.
Към края на 2001 г. според информация в Интернет близо една една четвърт от земята в
Чехия
все още е била собственост на държавата и на общините. Чрез реституцията и приватизацията на земята са създадени някои големи ферми със земя 1000-2000 ха, но като цяло собствеността върху земята остава изключително разкъсана. Милиони чешки граждани притежават около 75% от земята. Преобладава ползването на земята под аренда, сделките за покупко-продажба се характеризират с високи транзакционни разходи. Вероятно заради липсата на достатъчно сделки няма обобщена информация за цени на земята в Чехия.
В Чехия има около 4,3 млн. хектара земеделска земя, от които близо 3,1 млн. хектара (72,4%) са в категорията орна земя. Близо две трети от земеделската земя са разположени в хълмисти и планински местности с ограничени възможности за отглеждане на земеделска продукция. Една пета от земята пък е в райони, където има ограничения с цел опазване на околната среда, затова интензивното земеделско производство е забранено. Значителна част от земята в Чехия временно не се използва или пък е видимо изоставена от дълъг период. Другата тенденция е, че доколкото земята се използва, това става при постоянно влошаване на качеството на почвата заради липсата на грижи от стопаните. Така резултатът е, че макар замърсяването на почвите и водите да е намаляло през последните години, се използват само 60-80% от производствения потенциал на земята. Основните причини за неползването на земята и липсата на грижи са ниските (през последните години намаляващи) приходи на чешките ферми, както и невъзможността да се продаде цялата продукция.
Поземлената реформа в
Полша
доста напомня на чешката. Около 75% от земеделската продукция се произвежда от частни ферми, но продуктивността остава ниска на фона на европейските стандарти. Обработваемата земя е 18,7 млн. хектара, от тях няколко процента са запустели.
По-голямата част от земите в
Унгария
са станали собственост на физически лица. Държавните ферми са били преструктурирани чрез разделянето им на малки жизнени компании, а колективните стопанства също са се трансформирали във фирми или кооперации. Броят на заетите в кооперации е паднал от близо половин милион през 1989 г. до под 80 хил. души през 1998 г. Огромният спад в броя на кооператорите илюстрира концентрация на земята и земеделските активи в по-малко на брой собственици.
Най-голяма част от земята в Унгария е била раздържавена на принципа на компенсацията. При него със земя, отделена от държавните и колективните стопанства, са били компенсирани хората, доказали, че са понесли политически и икономически щети от комунистическия режим. Обезщетяването е ставало чрез даване на компенсационни бонове, които притежателите им след това са използвали за участие в търгове за земя. Земята, останала в кооперациите след компенсацията, е била раздадена на член-кооператорите до размера на тяхната колективизирана земя, на безимотни членове и на работниците. Известни площи са получили също служителите в бившите държавни земеделски фирми.
Най-типично за унгарската поземлена реформа е, че до нея са били допуснати само физически лица. Юридическите лица имат право да вземат земя на аренда, но не и да придобиват собственост върху нея. Сега близо 85% от земята е собственост на физически лица. Чужденци, които нямат постоянно местожителство в Унгария, също нямат право да придобиват земя. Размерът на индивидуалната собственост е ограничен до 300 хектара, а таванът на площта за арендоване е 2500 хектара. Като изключение от тези правила кооперациите могат без ограничения да наемат земя от своите членове над 2500 ха, но срокът на арендата не може да надхвърля десет години.
Резултатът от поземлената реформа в Унгария е, че повечето частни ферми са стабилни и проспериращи без държавна подкрепа въпреки типичните за всички бивши соцстрани икономически трудности (липса на оборудване, финансиране и пр.). От началото на 90-те години досега в унгарското земеделие се наблюдава ясен процес на концентрация на земята. Фермите с под един хектар земя рязко са намалели и техният дял в собствеността върху частната земя е паднал от 20 на 5%. Фермите със земя над 50 хектара са достигнали собственост от близо 30% от частната земя. Производствените организации чрез аренда държат близо 45% от земята.
При отдаване на земя под аренда цените се движат от 6 марки до 12 марки на хектар. През 1997 г. средният размер на покупката на земя е бил 54 хектара (за сравнение - сделките в България средно са за по-малко от пет декара). В периода до 1998 г. цените на земята са стагнирали на стойност малко над 1000 евро за хектар.
Земята в
Русия
е приватизирана при строго спазване на принципа за социално равенство. Обработваемите площи са били условно разпределени между членовете на кооперативите. Притежатели на условно право на собственост (под формата на сертификат за земя) могат да разменят помежду си правата за парцели в различни райони според предпочитанията си или да отдават под аренда условното право на собственост. Общо 11,8 млн. руснаци са получили специални разписки за земя. От притежателите на такива разписки над 40% са дали под аренда условното си право на собственост, 7% са обменили разписките за реални парчета земя за своите ферми, 15% са прехвърлили правото за ползване на земята на юридически лица, 4,5% са инвестирали дяловете си като вноски в капитала на земеделски предприятия. В Дагестан, Башкирия, Кавказ и повечето други автономни републики в Руската федерация пък приватизацията на земя въобще не е започнала или е била замразена в самото начало.
Руските ферми, които имат лоши финансови резултати, обикновено прехвърлят земята си. По принцип това става не чрез покупко-продажба, а чрез обмяна на сертификати срещу реални площи земеделска земя, която впоследствие се дава под аренда на печеливши частници. Практикува се също излизане на акционери от непечелившите фирми и влизане на нови в тях. Земята в Русия се купува и продава изключително рядко. За сметка на това сделките за аренда са често срещани, но пазарът не е реално развит, защото повечето плащания са в натура. Цената на арендата в южните региони на Русия се движи от 5 до 10% от реколтата, докато в северните части приходът от арендния договор най-често е равен на размера на дължимия данък за земята.
Виолета СТОЕВА
[email protected]