Шанс за забогатяване или поредния фарс

Преди осем години бяха направени първите опити обикновеният българин да участва в приватизацията на държавни дружества., Дадените пари за издаването на боновите книжки вече 7-ма година не са се изплатили на своите притежателиВ първия тур (първата вълна на масова приватизация) хиляди хора се сдобиха с бонови книжки с надеждата, че ще получават ако не много добри, то поне прилични дивиденти от раздържавените предприятия. Много от тях останаха излъгани и дори не помислиха да се включат във втората вълна на масова приватизация. Към днешна дата 800 000 души притежават инвестиционни бонове за 198 млн. лв.
На 4 юли предстои да бъде проведен
първият търг от третата вълна на масовата приватизация.
Проявилите желание ще могат да участват в закупуване на миноритални държавни дялове в 425 частни фирми. В 309 от тях участието на държавата е от 1 до 42 на сто, а в останалите 116 - под 1% от капитала на съответното дружество.
От 23 юни до 4 юли заявки за участие могат да подават физически и юридически лица, както и инвестиционни посредници. Това става във всички пощенски клонове в страната, регионалните бюра на АП и Информационния център на агенцията в столицата. Подробна финансова информация за дружествата е публикувана в специални проспекти, които се продават в пощенските клонове и регионалните бюра на АП срещу 1,50 лв.
Получените предложения ще се класират от Агенцията за приватизация (АП) по низходящ ред в срок до 22 дни след изтичането на крайния срок за подаване на заявки, който съвпада с датата на търга.
"Може да се каже, че първият Централизиран публичен търг е продължение на търговете, които бяха провеждани преди години, по време на т. нар. масова приватизация", обясни Станислав Ананиев, заместник-изпълнителен директор на АП. Той допълни, че
не може да се очаква голям фискален ефект,
тъй като акциите са малко като процент, а и средствата, които ще бъдат използвани за закупуването им, са непарични, т.е. инвестиционни бонове и компенсаторни инструменти.
Целта е този търг да бъде завършек на процеса, започнал преди 8 години. Общият брой предложени акции е 3,5 млн. Номиналната им стойност е 4 200 000 лв., като общо предложените акции по минимални продажни цени са за над 45 млн. лв. Очаква се тези пари да бъдат вадени от обръщение в края на юли, когато се очаква да обявим резултатите от търга, обясни Ананиев. Ако това не се случи през юли, същите акции ще бъдат предложени на втория търг. "Реално това е възможно да се случи още веднъж до края на годината", прогнозира заместник-изпълнителният директор на АП.
"Вниманието е фокусирано върху масовия потребител", обясни Ананиев. "Целта е
да се реши проблема с инвестиционните бонове,
които всеки от нас притежава и не може да ги използва. При добро стечение на обстоятелствата е възможно 1/3 от боновете да бъдат използвани. Това е при много оптимистично развитие на нещата, т.е. ако към всяка една акция по определените минимални цени се прояви добър интерес и цената, която се достигне, е над номиналната".
Съществуват три или четири подхода за определяне минималните продажни цени на акциите. Вариантът, избран от АП, е собственият капитал на дружеството върху броя акции. На теория не може да се купи акция от едно предприятие под нейния реален номинал в лева. Най-малката цена на предлаганите акции е 5 лв., Физическо или юридическо лице, решило да купи дори само една акция от предприятие с цена 5 лв. реално трябва да заплати 1 лв. кеш.
Държавните акции в обявените дружества ще се изкупуват с инвестиционни бонове и компенсаторни инструменти. За ориентир, книжата от масовата приватизация се търгуват по 12 ст., а компенсаторките - за 24% от номинала.
По данни на Централния депозитар издадените компенсаторки са за 764.23 млн. лв. От тях 394.70 млн. лв. са в записи, а 269 млн. лв. в поименни компенсаторни бонове. Жилищно-компенсаторните записи в обръщение са за 100.57 млн. лв. В момента се обработват близо 120 000 партиди компенсаторки, издадени от поземлените комисии в страната. Общият им номинал е 60-70 млн. лв. Сред по-атрактивните предприятия, чиито пакети ще се продават, са "Агрия", "Загорка", "Агрополихим", "Ропотамо" и други.
Какъв бе
ходът на раздържавяване през последните години?
Периодът 1997-2000 г. се оказа най-активен, но не и най-качествен за приватизацията. Наново трябваше да бъдат търсени купувачи както за неконкурентни произвидства на западащи гиганти на социалистическата индустрия като "Химко", "Стомана", "Агрополихим", "Кремиковци", така и на докарани до фалит добри предприятия като Варненска корабостроителница, Захарни заводи и авиокомпания "Балкан".
Преструктурирането може спокойно да се оцени като най-зле изпълнената задача на приватизаторите. Вместо първоначално стабилизиране на проблемните дружества и предлагането им на световни лидери в индустриите, гиганти като "Химко", "Стомана", ДЗУ, "Кремиковци" попаднаха срещу символични суми под управление на малки и неизвестни фирми. Именно проблемните стратегически предприятия станаха благоприятна почва за появяването на чужди инвеститори, тип оптимизатори. Те придобиваха активи за милиони срещу дребни стотинки и на книга поемаха задълженията им, след което оптимизираха разходите и систематично притискаха държавата за облекчения и разсрочване на първоначално поетите дългове.
Показателен факт, за приватизацията и ползата за обикновеният българин от нея, е че годишно получава по 4-5 лв. дивидент от "безценните" инвестиционни бонове. Объркването, което настъпи с течение на годините и множеството промени от дружества в холдинги и т.н., обезкуражиха гражданите и много от тях се отказаха от вземат и малкото, което им дава държавата, под формата на раздържавяване.
Милена БОГДАНОВА
[email protected]