2 млрд. EUR трябват за магистралния ни пръстен

В следващите три до пет години трябва да се завършат основните транспортни коридори към Гърция и Турция, както и да се довършат участъците от магистралите София-Бургас и София-Варна. Това каза заместник-министърът на финансите Красимир Катев. Според него става дума за общо около 1000 км, за които ще са необходими между 1.5 и 2 милиарда евро.

Най-спешни са инвестициите в първокласни пътища като за тази цел не трябва да се взимат бюджетни пари, за да не се отваря дефицитът, каза още Катев.

Според него за строеж на магистралите е добре да се създадат публично-частни дружества, а след завършването на строежа частниците да взимат пътищата на концесия за 25-30 години и чрез магистрални такси да си връщат вложенията.

Опитваме се с част от преизпълнението на бюджета да капитализираме вече съществуваща фирма, която да строи пътища, каза още Катев. За това финансовото министерство в момента води преговори с Международния валутен фонд.

Частниците, които ще строят магистрали, могат да разчитат и на подкрепата на инвестиционни банки. Предполагам, че до няколко месеца преговорите с тях ще приключат, коментира заместникът на Милен Велчев.

Държавата може да се включи като заеме дълг, но и в момента има неусвоени около 250-300 милиона евро, отпуснати от Европейската инвестиционна банка, стана ясно от думите на Катев. Според него за отварянето на дупката в платежния баланс, което тревожи МВФ, има три причини. Освен ръста на чуждите инвестиции на зелено, значителна част от вноса излезе на светло и не случайно приходите от митниците се увеличават, каза Катев. Според него приходите от туризъм са подценени с около 250 милиона долара, които не са отразени в платежния баланс. Постъпленията от туризма се изчисляват като броят на туристите, посетили България, се умножи по средната сума на изхарчените от чужденци пари у нас. Тази средна сума обаче не е актуализирана от 1999 г. и чрез нея вече не могат да се изчислят реалните приходи от туризъм, обясни Катев.

Дупката в текущата сметка е едно от основанията МВФ да не приемат бюджетен дефицит от 0.7% за догодина и да настояват за балансиран бюджет.