Педстоят тръжни процедури за 4 каскади и 11 водни централи

Агенцията за приватизация се гордее с продажбата на пакета от 8 ВЕЦ, включващ каскадите Асеница и Горни Лом и водните централи Ракита, Фалковец и Малуша, обособени части от НЕК ЕАД. При първоначално предложена покупна цена от 14 млн. лв. за целия пул наддаването между 4-те фирми кандидат-купувачи стигна до впечатляващата сума от 32.9 млн. лв. и очевидно изненада самите приватизатори. Според близки до сделката обаче само намесата на в. ПАРИ, който пръв предупреди, че има опасност държавата да продаде централите твърде евтино на определени купувачи, е активизирало някои инвеститори да се обединят, за да спечелят.

Добрата сделка с Руно-Казанлък, зад което стоят енергийни фирми, близки до СИБанк, показва, че участието на консорциуми и особено комбинациите на компании от бранша с банкови институции може да доведат до успех, коментират продавачите. Че интересът на СИБанк към обектите е наистина сериозен, говори и фактът, че тя участваше и самостоятелно, като бе сред 10-те кандидата, закупили тръжна документация по сделката. Три чужди компании - дъщерният клон на италианската Миролио в Сливен - Миролио Електрисити ЕООД, Сосиете Ендюстриел дьо л''Атлантик ЕАД, България, и Имеза АД, Италия, пък се отказаха, като последните две дори не внесоха оферти.

Специалисти от бранша са на мнение, че в сделка от това ниво, при която бяха достигнати 900 USD за киловатчас електроенергия, може да се конкурират единствено две категории играчи - пряко заинтересувана финансова институция или крайгранични предприемачи, както и стана. Вторият участник, който се отказа на равнище от 32.6 млн. лв., е фирма на небеизвестния турски бизнесмен Фуат Гювен, притежател на безмитни магазини и бензиностанции край Свиленград. Твърди се, че в регистрираната специално за търга с осемте ВЕЦ фирма Тракия 97 участват фирми и капитали на местни митничари. Друга фирма на Фуат Гювен - Стил 93, вече притежава 2 малки ВЕЦ - Ловеч и Камен рид, които купи през пролетта. При надпреварата за ВЕЦ Ловеч конкурент на Стил 93 беше близкото до СИБанк кърджалийско дружество Бентонит.

Държавата взе много добра цена за пула, но ако централите бяха предложени индивидуално, щеше да има още по-голяма конкуренция и да се наберат цени от над 1000 USD за киловат, смятат експерти. В момента предстоящи за приватизация са още 11 ВЕЦ и 4 водни каскади. Това са централите Бели Искър, Луковит, Мала църква, Радомирци, Симеоново, Тополница, Троян 1, Якоруда, Видима, Тъжа, Чипровци, ВЕЦ Росица 1 и Росица 2, обединени в каскада Росица, Батошево 1 и 2 - в каскада Батошево, Петрохан, Бързия и Клисура - каскада Петрохан и Хубча и Устово, обединени в каскада Устово. Единствено за Луковит и Радомирци има вече изготвена тръжна документация, включваща информационен меморандум, приватизационна оценка и правен анализ, и се очаква АП да обяви съответния явен търг за набиране на оферти. За повечето от обектите обаче текат спорове за собственост върху земята, изготвят се скици, оценки и анализи за правното им състояние. За ВЕЦ Видима се чака и становище на екоминистерството, защото част от хидротехническите съоръжения са в границите на националния парк Централен Балкан, обявен за резерват. В енергийното министерство готвят сравнителен анализ с предишни сделки за малките ВЕЦ. От експертната оценка на ведомството до голяма степен ще зависи как ще се процедира с оставащите за приватизация водни централи. Някои определено ще бъдат пуснати поединично, други пак ще се предложат за продажба в пакети, уточниха от АП.

С изградените до момента ВЕЦ е усвоен около 40% от хидроенергийния потенциал у нас по данни на енергийното министерство. Това означава, че съществуват възможности за изграждане на нови хидроенергийни мощности с общо годишно производство около 10 000 гигаватчаса. През изминалата година закупената електрическа енергия от малки ВЕЦ до 10 мВт е 354.6 гВтч и е над 0.8% от брутното производство на страната. НЕК е собственик на 51 ВЕЦ. Четиринадесет от най-големите ВЕЦ работят в четири каскади - Белмекен - Сестримо - Чаира, Батак, Въча, Арда, и представляват над 88% от намиращите се в експлоатация хидроенергийни мощности.

Неотдавна хора от екипа на министър Милко Ковачев обявиха, че приходите от приватизация на дружества от енергетиката от началото на управлението на сегашното правителство до юли 2003 г. са в размер 185 011 401 лв., като 82 314 000 лв. от тях са платени от дъщерното дружество на чешката компания Енерго Про в България за две ВЕЦ каскади - Санданска Бистрица /66 114 000 лв./ и Копринка /16 20 000 лв./. Като дял от приходите сумата, внесена от Енерго Про, е 44.5%. Може би заради тези големи инвестиции управниците ни също връщат жеста, откликвайки на молбите на Енерго Про за промяна в цените на произвежданата от ВЕЦ еленергия.

Други собственици на ВЕЦ обаче се чувстват ощетени и дискриминирани от решението. Нещо повече - смятат, че внедрената вече схема определено е направена да облагодетелства конкретни собственици на по-големи ВЕЦ и да задушава малките. На свое закрито заседание на 14 май Държавната комисия по енергийно регулиране /ДКЕР/ разглежда заявление за нови цени на еленергията, произвеждана от ВЕЦ, собственост на Енерго Про България и на СИИФ Мекамиди - Литекс ООД. Решава се изкупната цена за 1 мегаватчас да е 80 лв. /8 ст. за киловат/. Прави впечатление, че решението е взето със задна дата - 1 май т. г. Няма никакви указания как ще се регулира процесът между ВЕЦ и електроразпределителните дружества.

Като критерий за разделянето на ВЕЦ в две групи от ДКЕР посочват наличието на т. нар. изравнител, който позволява непрекъсната работа на централата с номинална мощност повече от два часа в денонощието. На практика държавата, която посредством НЕК по закон изкупува цялото произведено количество еленергия, заплаща на собствениците на някои централи по 8 ст. за киловатчас произведен ток, а за останалите тарифата е по 6 ст. Тънката разлика е, че по отношение на първите работата на централите им във върховата часова зона е в рамките само на два-три часа, но се плаща по тази тарифа за цяло денонощие, а на останалите - средно по 6 ст., твърдят потърпевши. По този начин ДКЕР негласно толерира собствениците на по-големите водни централи без да дава сносни обяснения и в противоречие със собствената си логика, свързана с изкупуването и тарифите на еленергията. Всеки, който е купил ВЕЦ, си е направил предварително сметката, защото е бил наясно със съществуващата схема. Тогава защо някой трябва да претендира за увеличение на цената с 30-40%? Обясненията за извършени големи разходи, свързани с инвестиции, също не звучат убедително, защото специално за изравнителите те са минимални. А защо да не се видят и контролират и конкретните изравнители, за да се установи какво количество вода набират и за колко часа тя може да се използва? Факт е, че една ВЕЦ технически не може да работи повече от 6 часа с ползване на времето от върховата зона. Така и заплащането ще стане по-справедливо, твърдят запознати.

Атрактивността на водните централи идва от малките разходи за тяхната поддръжка. Основният проблем би бил единствено ако се случат сушави години и се стигне до маловодие на реките, което сериозно би объркало и сметките на предприемачите от бранша. Иначе новите собственици на ВЕЦ ще си върнат платената на държавата сума средно след 6-7 години, твърдят специалистите. Пониженият оток на реките и необходимостта от обновяване на мощностите може да удължат този срок с още няколко години, но дори това е нищо в сравнение с изплащането на мощности в ТЕЦ или АЕЦ. Затова е редно чиновниците от енергийното ведомство и отговорниците за въведената неравнопоставеност да обяснят защо държавата трябва да облагодетелства определени собственици и дали тук не се крие някаква обща далавера.

Какво показват сметките? През декември 2000 г. бяха въведени три тарифи - за нощна, дневна и върхова енергия, които покриват респ. определените за тях 8 часа, 10 часа и 6 часа в денонощието. Заплащаше се съответно 0.0246 лв. за киловатчас, 0.0568 лв. и 0.0957 лв. Тарифите действаха до август 2002 г., когато се въведе средна цена от 0.06 лв. за киловатчас за цялото денонощие. Следвайки логиката на ДКЕР, дори при това усреднено заплащане ще се получи, че нощната еленергия ще струва 0.03 лв. за киловатчас, дневната - 0.06 лв., а върховата - 0.08 лв. И отново възниква въпросът: защо тогава трябва да се заплаща по 0.085 лв. за 24 часа на някои ВЕЦ?