Студенти от провинцията купуват жилища в София

През последните две-три години се наблюдава тенденцията семейства от провинцията да купуват жилища за децата си, които идват да учат в София, вместо да плащат наем в продължение на години, разказват брокери на имоти. Причината е, че инвестицията в дългосрочен план възвръща вложените средства с печалба, коментира управителят на агенция "Аристо" Тихомир Цаков. Неговата прогноза е, че в бъдеще цените на жилищата в столицата ще се повишават между 25 и 33% годишно. Това означава, че ако сега се купи апартамент, след 5 години то ще струва поне двойно. Тенденцията все повече хора от провинцията със свободни парични ресурси да купуват жилища в столицата е една от причините за летния бум в поскъпването им, смята Цаков.

Родителите на студенти и ученици от провинцията предпочитат да купуват малки жилища - двустайни и гарсониери предимно в източните райони на София - "Гео Милев", "Изток", "Мусагеница", "Дианабад", "Дървеница", "Дружба" и "Младост", както и в района на университета, каза Кирил Николов, мениджър продажби в агенция "Адрес". По негови наблюдения апартаментите се купуват както с кредити, така и със собствени средства. Родителите, които могат да си позволят това, са със свободни професии - лекари, адвокати, нотариуси - чиито доходи са над средното равнище за страната. В повечето случаи студентите вземали съквартиранти, които плащат наем или поемат разноските по жилището.

Макар и единични, но и у нас вече има случаи, когато студенти сами си купуват жилище на изплащане, каза Тихомир Цаков. Това са предимно младежи от горните курсове, които са успели да си намерят доходна работа.

Тенденцията родителите да купуват жилища на децата си вместо да плащат наеми ще продължи, защото това е много по-изгодно единодушни са Тихомир Цаков и Кирил Николов. В това отношение копираме САЩ, където бъдещите висшисти масово са се ориентирали към схемата за изплащане на собствено жилище по време на студентството.

В момента в София все още най-предпочитани са общежитията, които са с пъти по-евтини от квартирите. Таксата за стая в Студентски град варира в зависимост от това към кой университет е жилищният блок. В повечето случаи наемът не надвишава 55 лв., като в тази сума влизат разходи за парно, топла вода и ток. Неудобството е, че обикновено една стая е предвидена да се обитава от двама души.

Проблемът с лошите битови условия, които са основният недостатък на Студентския град, през последните години също е намерил разрешение. Въпреки че ремонти се правят рядко, някои ВУЗ-ове прилагат гъвкава стратегия за подобряване на базата с небюджетни средства. Във ВИАС например всеки ремонт по стаята, който е предварително договорен, се приспада от наема. В УНСС е възможно предварително да се внесе сума, с която да бъде извършен ремонт, като студентът подписва договор, че ще има право да живее на това място до дипломирането си. Борбата е за блоковете, в които има гарсониери, а стаите са с балкон. За тях обаче е необходим отличен успех или свидетелство за граждански брак. Доказателство за рентабилността на Студентски град е и фактът, че стаите се ползват дори за офиси.

Рано или късно обаче студентството свършва. По правило точно преди началото на учебната година пазарът "полудява" и всеки се опитва да предложи имот в какво да е състояние на максимално висока цена. "С родителите ми много говорихме и решихме, че с наемите за пет години аз и брат ми ще си платим жилището. Вероятно ще теглим заем", разказа Боряна Павлова, която е приета да учи в София, където само след година трябва да дойде и брат й.

Студентите в Америка са намерили изгоден начин да се отърват от общежитията и същевременно да се сдобият със собствено жилище. Феноменът "тийнейджъри наемодатели" се е появил преди около пет години. Все по-честа практика е изплащането на жилищен кредит да става чрез отдаването на жилището под наем на състуденти. Патрик е 19-годишен и учи в университет в щата Минесота. След като пристигнал със семейството си в малкото градче, където се намира учебното заведение, и обиколили общежитието, момчето изпаднало в ужас от мръсните сгради и тъмните стаи с оскъдно обзавеждане. За да решат проблема, родителите решили да купят къща, която синът им да дава под наем, и така да изплатят заема от около 125 хил. долара. Патрик твърди, че няма проблем да намира квартиранти, тъй като наемът му е почти колкото на другите имоти или общежитията, а условията са много добри. Къщата му има четири стаи и две бани, плюс помещение, което момчето е превърнало в спортна зала и гараж. Наемът е по 300 долара на човек, с който плаща ипотеката от по 1200 долара месечно.

В общежитията студентите плащат по 319 долара месечно, като в апартамент с две стаи, обща баня и хол, без кухня, живеят четирима души. Има вариант да наемат стаи в къщи с по четири стаи, които се дават под наем. Дилърите на недвижими имоти окуражават семействата да помогнат на децата си с подобна инвестиция. Според тях вложението си струва, защото след години младежите ще имат дом, а и ще са станали по-отговорни по отношение на финансите. Недоволни от тенденцията са университетските власти. Те предупреждават първокурсниците, че не е добре да живеят извън студентския град. Въпреки протеста на университетските власти в Сан Диего например вече 3% от студентите имат собствени жилища, които отдават под наем.

След като е прекарал една година в общежитие в Ню Йоркския университет, 24-годишният Андрю, студент по медицина, успял да убеди родителите си да му купят апартамент в Манхатън. Двете свободни стаи от тристайното жилище родителите на момчето дават под наем и така изплащат имота от $450 000. "В сравнение със стаята в общежитието тези тук са като в замък", казват наемателите в дома на момчето.