"Софийска вода" се оказа над държавата

София не е България, обичат да повтарят не един и двама политици. И са много прави. София е над държавата. За столичани правилата, които важат за цялата държава, няма да са валидни. Поне така пише в проектозакона за национален воден регулатор, който министерството на регионалното развитие ще внесе в правителството в началото на ноември. В момента документът обикаля останалите ведомства за съгласуване.По принцип идеята за закон, който да слага ред във водния сектор, е добра. Според предложения документ от догодина независим специализиран държавен орган към Министерския съвет, който ще е на бюджетна издръжка, ще балансира между интересите, правата и задълженията на държавата и общините, на ВиК-операторите и на гражданите. Бъдещата агенция ще регулира ценообразуването в сектора и ще контролира фирмите, стопани на водата. На нея се разчита да брани потребителските интереси и да гарантира, че върху ВиК-операторите няма да има политически натиск.

Регулаторът ще следи всички водни дружества без значение дали собствеността в тях е общинска, държавна или смесена. Той ще контролира фирмите да не предлагат цени, които не отговарят на качеството и на разходите за предлаганата услуга. Пак той ще определя качествените показатели и ще надзирава за изпълнението им. Основната цел е да бъде защитен гражданинът. Въпросът е как това от теорията ще проработи у нас на практика, след като

законът още в зародиш се оказа опорочен

В документа има един доста странен параграф: "Разпоредбите на този закон не се прилагат по отношение на действащите към момента на влизането му в сила концесионни договори". И тъй като засега единствената водна концесия е факт в София, излиза, че само за столицата новите правила няма да важат. Т.е. интересите на 20% от българите ще продължават да се бранят не от национална комисия, а от частна фирма в лицето на "Омонит". Което е най-малкото странно.

"Омонит" ООД бе създадена по инициатива на Столична община преди около 3 години с намерение да следи изкъсо как концесионерът "Софийска вода" стопанисва водата, да брани интересите на кметството и на гражданството. За тези услуги плаща "Софийска вода", която пък си взема парите от абонатите чрез сметките за вода. Тазгодишният бюджет е около 1 млн. лв. За краткото си съществуване "Омонит" се сдоби с лъскав офис, хубави коли, а шефовете й се отчетоха с екзотични командировки до Австралия и САЩ. Всичко това се плаща от парите на гражданите. Концесионният договор със "Софийска вода" е за 25 години, а на "Омонит" - за 5 години с опция за продължаване с още 5 години. Така че съвсем логично двете фирми

със зъби и нокти да бранят привилегированото си положение

Като се има предвид, че преди време шефката на "Омонит" Ивета Маринова се похвали, че дава ценни напътствия при разработването на проектозакона за Националния воден регулатор, няма нищо чудно в това, че точно София се оказа над закона.

Разбира се, има резон частникът да лобира за собствените си интереси. Но защо държавата също е съгласна да прави изключение? Още повече, че недоволството от договора със "Софийска вода" и от работата на "Омонит" не е от вчера. Досега концесионерът е вдигал цената на водата в София 3 пъти. Последният бе в началото на 2003 г. - със 17%. Това бе оспорено от общинските съветници от БСП и "Радикали" в СОС, които заявиха, че повишението на цените е неоснователно и е в нарушение на концесионния договор. Тогава стана ясно и че "Софийска вода" системно не изпълнява поетите ангажименти. "Омонит" се опита да намери компромис по конфликта - предложи "Софийска вода" да бъде глобена с 3,2 млн. лв., но да се запази новата цена на водата. И тъй като СОС не сколаса да гласува предложението, в крайна сметка глобата не бе платена, а цената се запази. Показателно е и, че всички кандидати за кмет с изключение на Стефан Софиянски обещаха преразглеждане на договора за водата, защото е неизгоден и за общината, и за гражданите. Както и че всички останали водни сдружения между частници и ВиК-та бяха развалени, тъй като ощетяваха и потребителите, и държавата или общината (в зависимост кой е собственикът).

Народът го е казал простичко - не е луд този, който изяжда зелника, а онзи, който му го дава. Ако проектозаконът бъде одобрен в този си вид и привилегированото положение на "Софийска вода" стане факт, това ще е блестящ пример за успешна лобистка акция. За съжаление не в полза на столичани.