Задава се остра схватка между големите участници в газовия бизнес

Едно важно събитие неотдавна остана почти незабелязано у нас - гръцко-турско споразумение по транзитирането на природен газ от азиатски източници към европейските потребители. Споразумението предвижда построяване на газопровод от Истанбул до гръцкото пристанище Комотини. По предварителни изчисления строежът ще изисква инвестиции от 300 млн. USD, а обемът на доставяния газ ще достигне годишно 3.4 млрд. куб. м.

По новия газопровод се очаква да бъде доставян в Европа предимно газ от Азербайджан, Иран, Туркменистан и Узбекистан. Западни експерти твърдят, че страните от Централна Азия се стремят да се освободят от московска зависимост при транзитирането на суровините и строителството на тръбопроводи, като заобикалят територията на Русия. Техният стремеж очевидно съвпада с интересите на САЩ. Вниманието е насочено преди всичко към Азербайджан и Туркменистан. Само в Азербайджан до 2015 г. САЩ са предвидили 40 млрд. USD инвестиции в нефтения сектор. Близо 4 млрд. USD вече са вложили за строителството на петролопровода от Баку за турското пристанище Джейхан.

Проектът за газопровода Турция - Гърция е в не по-малка степен дело на Европейския съюз. Според агенция Стратфор новият газопровод щял да избави Европа от руския газ и ще предизвика конкуренция,

за да се търси намаляване на цените

През септември 1998 г. в Баку бе постигнато споразумение от 32 страни, включително България, за възстановяване на пътя на коприната в рамките на програмата TRACECA /Transport Corridor Europa-Caucases-Asia/ под покровителството на ЕС по транзитиране на международни транспортни средства, стоки и пътници.

Своите интереси защитават ревностно и договорилите се страни. Според World Gas Intelligence Гърция досега е купувала от Турция годишно 0.75 млрд. куб. м газ. По новия газопровод тя обаче ще може да се превърне в разпределител и продавач на природен газ за Европейския съюз през Италия.

В началото на 2003 г. Газпром построи газопровод от Краснодар по дъното на Черно море до турския бряг с названието Син поток на стойност 4 млрд. USD. Съгласно договора Газпром ще продава на Турция газ в продължение на 25 години, за което ще получи 25 млрд. USD. Турците поискаха намаление на цената, но руската страна не се съгласи и сега газопроводът е замразен.

Турция получава около 6 млрд. куб. м руски газ годишно през Украйна, Молдова, Румъния и България. Предвижда се обаче в близките години потреблението да достигне 50-55 млрд. куб. м. С отклоняването на петролопроводите и газопроводите към своя територия тя има не само икономическа изгода, но засилва своята геополитическа роля в ключов регион.

Очевидни са сериозните изменения, които ще настъпят на европейския газов пазар, в резултат на които България може да остане с нулева полза, въпреки че е на кръстопътя между Изтока и Запада. Балканите ще стават все по-важен обект на конкуренция за руските и каспийските природни богатства. Ако Средна Азия вече е средище на конкурентна борба за енергоизточници,

Балканите се превръщат в място на ожесточена борба

за транзитирането и разпределението на енергоносителите.

Географското местоположение на България й позволява да извлече максимална икономическа изгода чрез транзитиране на газ за Европа от Русия и Турция през Македония и Албания. Изгодата е очевидна - работни места, приходи в бюджета, развитие на газовата мрежа.

Износът на руски газ за нашата страна започна през 1974 г. След 1989 г. той спадна по известни причини. След продължителни и мъчителни преговори през 1998 г. бяха подписани два договора и меморандум за увеличение на доставките на природен газ и пренасянето му в трети страни.

След 2004 г. транзитирането през наша територия трябва да достигне 30 млрд. куб. м. С появата на газопровода Турция - Гърция положението става проблематично. Как тя ще реагира на задаващата се остра схватка между големите международни представители на газовия бизнес, ще зависи доколко се съобразява с новите реалности. След спада на приходите от износ на електроенергия ще дойде и намаляване на приходите от газ.

При новата перспектива сериозни проблеми възникват пред Газпром. От износа на енергоносители приходите в държавния бюджет на Русия заемат над 40% от общите приходи. Твърди се,че бившият председател на ръководството на компанията Рем Вяхирев високомерно се отнасял към конкурентите от Централна Азия. Той се обосновавал с ограничените запаси от газ в този регион и изтъквал проучените запаси в Русия, които стигали за 90 години. Сега въпросът за запазване на европейския пазар става сериозен. От решаването му ще бъдат засегнати интересите на трети страни като Украйна, Молдова и Румъния, а също и разпределителната роля на България.