Икономисти са скептични за АЕЦ "Белене"

Български икономисти поискаха дългосрочни прогнози за развитието и структурата на потреблението на електроенергията в страната, за да оценяват необходимостта от изграждането на АЕЦ "Белене". Представители на Института за пазарна икономика, Института за икономическа политика, Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" участваха в дискусия с енергийния министър Милко Ковачев за износа на ток, строежа на АЕЦ "Белене" и енергийната ефективност. Форумът беше организиран от Центъра за икономическо развитие.

"Липсва яснота при какви условия ще се осъществява проектът, какъв ще е размерът на държавната гаранция, какво ще представлява договорът за изкупуване на енергията от новата централа и какво ще се прави с горивото от нея", каза директорът на Института за пазарна икономика Красен Станчев. Според него независимо от сроковете за затваряне на трети и четвърти блок и модернизацията на пети и шести блок в АЕЦ "Козлодуй" българската икономика е изправена пред две възможности - или да внася ток, или да строи нова ядрена мощност. По думите му до момента не е доказано, че вносът на ток ще е по-скъп.

Остава ли държавата в пазара на енергия и как ще участва в строителството на централата, попита Лъчезар Богданов от Industry Watch. Според него при инвестициите в енергетиката трябва да се отчита дали през следващите години ще има ръст в тежките индустрии, свързани с производството на метали, които консумират повече електроенергия. Боян Дуранкев от УНСС заяви, че са необходими сериозни изчисления за развитието и структурата на БВП.

Бившият председател на Агенцията по енергетика Иван Шиляшки каза, че е необходима и международна оценка за строителството на централата. Според премиерския съветник Иван Ковачев АЕЦ "Белене" е нужна, защото има тенденция за търсене на електроенергия в региона. "България има преимущества пред останалите балкански държави и трябва да ги използва", заяви Иван Ковачев. Той посочи, че при влизането на страната в ЕС енергетиката ще е част от един неограничен пазар.

Енергийният министър Милко Ковачев мотивира строителството на централата с гарантиране на сигурността на доставките и осигуряване на конкурентност на българската енергетика на регионалния пазар. Според него България има потенциал да остане основен износител в региона. "България може да внася електроенергия от Молдова, Русия и Украйна, но технически не сме свързани", коментира Ковачев. Според него цените могат да са конкурентни. Нереалистично е да се очаква свободна търговия с Русия. България подкрепя преговорите между ЕС и Русия, но търговията е възможна само при спазване на изискванията за екология и безопасност на доставките. По думите на Ковачев всички страни разчитат на собственото си производства, а само Италия е напълно зависима от вноса.

През миналата година България стана член на Обединени европейски електроенергийни системи (UCTE), което позволява сделки с електроенергия със страните, които членуват в организацията. В нея участват Босна и Херцеговина, Гърция, Македония, Хърватия и Сърбия и Черна гора. Според Ковачев държавата винаги ще остане в крайната фаза на пазара, тъй като става дума за предоставяне на обществена услуга.