Първо те оставиха България на опашката на Европа като една от малкото държави, в които няма такава фигура. Дори Македония и Албания имат действащи омбудсмани. Междувременно - през май м.г. народните представители приеха един закон, пълен с недостатъци, който тепърва ще търпи критики.
Върхът обаче са последните няколко седмици, в които първо
народните представители погазиха крайния срок - 31 март,
до който изборът на омбудсман трябваше да бъде направен. При това нарушиха един задължителен, а не пожелателен срок, който сами те записаха и гласуваха в приетия от тях закон за омбудсмана. Междувременно започнаха и такава грозна търговия за това кой да застане начело на тази натоварена с големи обществени очаквания институция, че са на път предварително да я превърнат в декоративна и нищо незначеща фигура и в поредния властови параван.
Целта ни тук обаче не е да коментираме спряганите до момента имена. Думата ни е за начина и процедурите, по които се въвежда тази институция, натоварена с очакванията да защитава правата и интересите на всеки един от нас от административен произвол.
А тези процедури са меко казано смущаващи
И голяма част от тях са заложени в самия закон за омбудсмана. Според нормативния акт предложения кой да е омбудсман могат да правят само народните представители. Защо? Поради каква причина не се организира обществена дискусия, на която всеки кандидат да си покаже вижданията, познанията, качествата? Защо не се предостави възможност и на обществени организации да номинират кандидати за поста, който ще разглежда жалби за нарушения на права и свободи от държавни и общински органи и техните администрации?
Второто безумие е, че народният защитник ще се счита за избран, ако за него са дали вот повече от половината от гласувалите депутати. Тоест той може да бъде избран и с 61 гласа. Да не говорим колко силни ще са съмненията за зависимост от управляващото мнозинство при тази процедура. А фигурата на омбудсмана изначално е заложено да бъде консенсусна.
Народните представители не са помислили и за още нещо
Естеството на работа на народният защитник неминуемо ще бъде свързано с достъп до класифицирана информация. Той няма да може да си върши пълноценно работата ако няма. Какво ще стане ако бъде избрано лице, което не отговаря на условията за достъп до държавните тайни? А това е напълно реална възможност, защото нито един от кандидатите не е проверен от службите например.
Сериозни капани и проблеми са заложени и пред човека, който ще поеме поста. Законът не определя ясно кръга държавни органи, които ще се наблюдават и проверяват. Правомощията му са описани повече от общо.А в другите страни, където го има, той е буквално страшилище за администрацията и е наистина качествено оръжие срещу административния произвол. В Испания например институцията на омбудсмана обработва годишно по около 25 000 жалби и сигнали за нарушени права и свободи, за лоша работа на администрацията, за чиновнически произвол. И там от години не само администрацията, а дори полицията и армията имат страх от народния защитник.
Едно е сигурно - ако не бъдат поправени час по-скоро явните недоразумения в закона, ако омбудсманът не получи повече правомощия и признание и чрез конституционен текст и ако човекът, който оглави институцията, не бъде безспорен авторитет, рискът да се опорочи добрата идея и тази фигура наистина да се превърне в поредния политически отдушник и властови параван ще е много голям.
Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА