Промени в Конституцията заради членството в евросъюза

, Основната промяна се отнася до правото на чужденци да купуват българска земяКонституционният съд/КС/ е решил на заседание днес, че промените в Конституцията, свързани с членството на България в Европейския съюз могат да бъдат извършени от обикновено Народно събрание/НС/. Това съобщиха на БТА от КС.

Според КС такова изменение в основния закон не представлява промяна във формата на държавно устройство и държавно управление по смисъла на член 158 от Конституцията.

Конституционният съд е решил, че не представляват промяна във формата на държавно устройство и държавно управление евентуални изменения в Конституцията, отнасящи се до приеманите от органи на ЕС актове с наднационално, пряко и универсално действие по отношение на Република България; отпадането за гражданите на ЕС на конституционната забрана за придобиване собственост върху земя от чужди граждани и юридически лица; предвиждането на европейско гражданство и произтичащите от него последици; приемането на разпоредби, възлагащи на български държавни органи да упражняват представителни функции в органите на ЕС; възможността за осъществяване на предварителен контрол от Народното събрание при изработване на актовете, приемани от органите на ЕС; предвиждане предаването на български граждани на чужда държава или международен съд за търсене на наказателна отговорност, уговорено в международен договор, по който Република България е страна и разширяване признаците на равноправие на българските граждани в съответствие с Хартата за основните правата на ЕС. Тези промени в Конституцията могат да бъдат извършени от Народно събрание, уточняват от КС.

Съдиите Стефанка Стоянова, Маргарита Златарева, Румен Янков и Живан Белчев са подписали решението с особено мнение, информират от съда.

Конституционното дело е образувано на 21 април 2004 г. по искане на президента Георги Първанов за тълкуване на чл.153 и чл.158, т.3 от Конституцията. То се основава на необходимостта да се отговори дали промените в Конституцията, свързани с изискванията за пълноправно членство на България в Европейския съюз следва да се извършат от Народно събрание или от Велико Народно събрание, допълват от КС.

С определение от 17 май 2004 г. Конституционният съд е допуснал за разглеждане по същество искането на президента за тълкуване на Конституцията. По делото КС е конституирал като заинтересувани страни Народното събрание, Министерският съвет, министрите на външните работи, на правосъдието, по европейските въпроси, както и Върховният касационен съд, Върховният административен съд и главният прокурор.