Тайните около ремонта на Съдебната палата

Столичната Съдебна палата е на път да се превърне в перлата на София, каквато е била още през първата половина на ХХ век, когато е построена. Реставрация и осъвременяване на сградата вървят ръка за ръка и поради тази хармония и магистратите, и посетителите се чувстват удобно и уютно там. Обновената сграда се харесва както от съдиите, така и от прокурорите и администрацията. Никой не отрича красотата и приветливостта, която лъха от доскоро мрачното и студено здание.

Ремонтът на Съдебната палата обаче вече трета година предизвиква непрекъснати скандали. Те винаги се въртят около това колко средства и за какво се изразходват. Неразбориите обезателно се фокусират и в избора на фирмата "Енемона" АД, която извършва ремонта. Фирмата е работила в АЕЦ "Козлодуй" и се счита, че има опит в извършването на ремонти на секретни обекти. Съдебната палата, която пази в подземието си купища дела, е секретен обект. Тази е причината да бъде наета "Енемона", според председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров, който е неин стопанин, оторизиран от Закона за съдебната власт. Фирмата не се е появила на обекта с конкурс, както е по закон, това пък е извод от одитен доклад на Сметната палата, който предизвика куп сътресения в сградата. "Енемона" е специализирана да извършва ремонти на секретни обекти, твърдят от МВР, откъдето са препоръчали фирмата. Така "Енемона" "поглъща" години наред средствата, които се отпускат от държавата за реставрацията и ремонта на Съдебната палата. Работата обаче е в това, че днес никой не знае колко точно пари отиват в касата на "Енемона". Съмненията се въртят отпреди две години, от деня, в който излиза докладът на Сметната палата. "На одитния екип, извършил проверката във ВКС, не са предоставени данни, от които да би могло да се се направи изводът, че при определянето на изпълнителя на ремонтните работи в сградата на Съдебната палата са били проучвани други, алтернативни оферти, освен тази на фирмата "Енемона". Цената на сключения договор с фирмата надхвърля сумата 11 млн. лв." Това констатира докладът още през далечната 2002 г. Членът на Сметната палата, извършил финансовия одит, Кольо Бунков дори не подозира, че в следващите месеци и години върху главата му ще се сипе огън и жупел. Държавният чиновник мигом е обявен за "лицето, което е извършило редица умишлени престъпления по служба, документни престъпления и евентуално принуда". Това пише стопанинът на палатата до зам. главния прокурор Христо Манчев и иска Бунков да бъде разследван заради неверни данни в одита. Висшият съдебен съвет също е сезиран за "лицето Бунков".

В едно от обясненията си до ВКП Бунков обаче прави нови разкрития. Той пише, че "въпреки че за ремонта е определена сумата от 11 млн. лв., на "Енемона" са изплатени два пъти повече пари. Пусковият срок е изтекъл отдавна, а ремонтът на Съдебната палата се намира "под кривата круша".

След проверка на работата на Бунков Върховната касационна прокуратура отказва да образува дело срещу служителя на Сметната палата, защото не открива данни за престъпления. Бунков е изпълнил съвестно служебните си задължения, е становището на обвинителите.

Когато става ясно, че Сметната палата е свършила работата си без пропуски, ремонтът на етажа на прокуратурата се замразява. Така започва мъчителното съжителство между съдиите, които са заели отдавна луксозни кабинети, оборудвани с компютри, и са по двама в стая, и обвинителите, за които не е ясно кога ще имат възможност да работят като своите колеги в сградата.

Сега прокурорите работят по четирима-петима в прашните кабинети. За да разберат кога ще стане възможна нормалната им работа, обвинителите се обръщат до министъра на правосъдието Антон Станков, който се превръща в своеобразен арбитър на неразбориите. Още през юли магистратите искат да се изготви и предложи график за ремонта на определените за прокуратурата части от Съдебната палата. Обвинителите настояват да видят договора с фирма "Енемона", както и етапите, по които се предвижда реконструкцията на сградата. "Не е предвидена достатъчно площ за поместване и съхранение на архива на прокуратурата съгласно законовите изисквания. Ето защо много голямо количество преписки и дела са поставени на пода в чували, което не позволява използването им при нужда. Поради липса на стая за съхраняване на документи, съдържащи класифицирана информация, за тази цел е определен един от прокурорските кабинети. Няма помещение за сървъра и другите технически съоръжения, необходими за функционирането на компютърната мрежа", алармират обвинителите. Те заявяват, че целта им е не да анализират действията на колегите си от ВКС, а да се реши изключително неблагоприятното за прокуратурата положение.

От юли до сега са изминали четири мъчителни месеца за прокурорите, които продължават да работят в нечовешки условия. В сградата, където са техните опоненти - съдиите, за голяма изненада обаче няма нетърпимост. Ощетените не завиждат на облагодетелстваните заради нормалната обстановка, в която работят. Защото знаят, че каквото и да става, ремонтът на Съдебната палата - паметник на културата, ще свърши някой ден.