Необходим е строителен закон с европейски правила

Работната група, която трябва да подготви поредните промени в Закона за устройство на територията /ЗУТ/, ще се събере за първи път на 7 декември. Поредната промяна на ЗУТ постави отново стария проблем за съставянето на напълно нов закон, който да регламентира единствено строителната дейност. Държавната администрация в лицето на Министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ уклончиво избягва всякакви дискусии по темата. Според заместник-министъра на регионалното развитие Савин Ковачев новите промени ще съкратят времето преди започване на реалното строителство

чрез облекчаване на лицензионните и разрешителните режими.

Заявената крайна цел, както много често сме чували, е по-ефективното усвояване на парите, които идват у нас за строителство. Че държавата и строителните ни фирми имат някакъв кардинален проблем с усвояването на средствата от предприсъединителните програми, вече е ясно за всички. Този основен проблем обаче си остана неназован - като причина се сочат недоброто познаване на английски език от българските строители и по тази причина трудното усвояване на международните изисквания за участие в договорите по ФИДИК /Международната федерация на инженерите консултанти/. Други проблеми са отсъствието на опит в големи проекти, липсата на натрупан капитал и банкови гаранции. Според специалистите в отрасъла българските фирми нямат проблеми с техническото изпълнение на договорите, сключвани по международното законодателство. Големият им проблем е как да се справят с бюрократичните изисквания към тях. Основната причина е, че в това отношение българското законодателство - ЗУТ, коренно се различава от международното. Българските строители пропускат да поискат с писма в точно определен срок плащане за престой, който не е по тяхна вина, или заради общото нарушаване на графика. В повечето случаи фирми, които трябва да осъществят строителен надзор на обекта, са чужди. Те спазват единствено договорните условия и в резултат на това милиони задължения натискат българските строители към фалит. Ако правилата на бюрократичната международна машина се вкарат в българското законодателство, всички български фирми, участващи в строителството, ще имат време да се научат да работят по него и съответно след влизането ни в Евросъюза ще са конкурентоспособни на фирмите, които работят там. Големият проблем е, че

никой не ни задължава да хармонизираме законодателството

си по тези стандарти. Гърция едва сега променя закона си и по тази причина създаде много проблеми на останалите страни членки, коментираха запознати. Всички новоприсъединили се страни обаче са хармонизирали законодателството в областта на строителството още с присъединяването си към ЕС. ЗУТ е непригоден към правилата на международните договори. Вместо да бъде решен този въпрос, българската администрация зад паравана на ФИДИК просто го пропуска. Поради незнание и неподготвеност унищожава малкото строителни фирми, които може да работят по международното законодателство. В частта на договорните условия, които регламентират изискванията на местното законодателство, те не вписват нищо. При нас дори договорите се сключват на английски - подобен прецедент според експертите няма никъде по света. Обикновено практиката е договорите да се сключват на два езика - английски и местния за държавата, на чиято територия се изгражда обектът. В тази ситуация строителите ни

работят при двоен стандарт

- от една страна - длъжни са да спазват подписания договор, защото работят по международните стандарти, а от друга - Закона за устройство на територията, защото се работи на българска територия. Смесването на правилата и даването приоритет на един подзаконов документ за сметка на закон поставя строителите в неудобно положение. Трудно е да се установи защо българската държавна машина не спазва собственото си законодателство. Според експертите основната причина е слабата й подготвеност. На много високо държавно равнище се бъркат понятията и системата за правила на ФИДИК, по която се сключват договорите, се възприема като закон. Вероятно по тази причина в параграф 24, ал. 1 на ЗУТ е записано, че за проекти, които се финансират изцяло или частично от програми на ЕС, и за такива от национално значение се прилагат разпоредбите и процедурите, предвидени в договорите, сключени по правилата на ФИДИК.