Втората поправка в Конституцията

След близо 12 г. безплодни политически препирни Народното събрание е на път да измени основния закон за втори път. При това само в рамките на година и половина.

В края на септември 2003 г. бяха направени измененията в главата за съдебната власт, сега на дневен ред е т.нар. "втора поправка" - изцяло свързана с бъдещото членство на България в Европейския съюз.

Заложено е трите четения на проектозакона за промени да минат до март и да станат факт точно преди подписването на договора за присъединяване към ЕС, което се очаква да стане през април 2005 г.

За разлика от първата поправка сегашната минава между другото. Сложността на материята, както и липсата на кой знае колко обяснения за какво точно става дума, направиха новите изменения безинтересни за публиката.

Даже и за самите депутати. Голяма част сигурно изобщо не са наясно за какво точно става дума.

А тези промени са не само далеч по-важни, но и през следващите няколко години ще оказват

сериозно влияние върху обществения живот

Всъщност възможността те да бъдат направени от сегашния парламент стана факт едва след като преди няколко месеца президентът поиска тълкуване от Конституционния съд. 12-те висши съдии решиха, че всички поправки, необходими за бъдещото членство на България в ЕС, не са промяна на държавно устройство и на държавно управление и не е необходимо Велико народно събрание.

Година по-рано КС прие друго решение, с което фактически забрани обикновен парламент да прави каквито и да е по-големи изменения в конституцията, като например структурни промени в отделните власти (разбирай в съдебната система). Двете решения на съда изглежда, че са в пълно противоречие. Но това вече е въпрос на историята. Част от предстоящите промени в основния закон касаят не само елементи на държавното управление и устройство, но и буквално в определени ситуация го изваждат извън България. Това обаче е друга тема. Втората поправка на конституцията

включва няколко изменения

Безспорно най-парещата е фактическата отмяна на действащата в момента забрана чужденци да купуват земя в България. След дълги спорове с 2/3 мнозинство временната комисия прие, че право да купуват земя ще имат граждани от ЕС и чужденци от държави, с които България има международен договор.

Всички парламентарни сили, освен Коалиция за България, подкрепят това изменение. Така то остава спорно.

Вариантът, зад който застанаха 12 от общо 15 депутати от комисията, предвижда чужденци и чуждестранни юридически лица да могат да придобиват земя при условията, произтичащи от присъединяването на България към ЕС, или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила в България, както и чрез наследяване по закон. Отхвърлено беше предложението на БСП само гражданите на ЕС да имат това право. В отговор юристът от Коалиция за България и специалист по конституционно право Янаки Стоилов

настоя изрично да бъде указан гратисен период от 7 г. след влизането ни

в ЕС, в който ще продължи да действа сегашната забрана за чужденци да закупуват земя.Предложението му обаче не бе прието с аргумента, че в присъединителния договор на България с ЕС фигурира идентична клауза, т.е ако влезем през 2007 г., забраната ще важи до 2014 г.

В този договор се указва и 5-годишен гратисен период (до 2012 г.), когато става дума за купуване на земя за второ жилище. Има и две изключения, за които не е предвиден гратисен период и при които забраната ще отпадне от датата на пълноправното ни членство - януари 2007 г. Става дума за купуването на земя от граждани на страни-членки на ЕС, които пребивават в България постоянно, както и за самонаети стопани, с постоянно жителство в България, които осъществяват селскостопанска дейност в страната ни. За тях

забраната ще отпадне от деня, в който станем пълноправен член на ЕС

Тук обаче трябва да отбележим, че преди време министърът по европейските въпроси Меглена Кунева обяви, че България може и да не се възползва от 7-годишния преходен период за забраната. Тогава тя заяви, че договореното е само възможност, а парламентът трябва да реши да се възползваме ли или не. Ако това е вярно, то тогава наистина е задължително

гратисните периоди да бъдат изрично записани

в сегашните поправки в конституцията. Дори и това да стане в преходните и заключителни разпоредби на основния закон. Тук трябва да се отбележи, че всички 10 нови страни-членки на ЕС са договорили преходен период за продажба на земя на чужденци. Единствено Словения не беше поискала такъв, но след скандал миналата година правителството бе принудено да поиска забрана за определено време.

Така или иначе забраната за продажба на земя за чужденци със сигурност ще падне. Въпросът сега е единствено колко голям ще бъде скандалът в пленарна зала.

Проектът предвижда и още две важни изменения. Според едното български граждани ще могат

да участват в изборите за Европейския парламент.

Според другото европейски граждани ще могат да се кандидатират за местната власт в България. Това означава, че примерно французи, британци или пък германци ще могат да бъдат кметове на български градове и села. Между другото това изобщо не е химера, като се има предвид, че примерно в курортни селища или селца чужди граждани са купили имоти. Значи до няколко години и това предстои - чужденци да стават кметове и общински съветници.Съвсем нов момент е и промяната, според която български граждани ще могат да бъдат предавани на друга държава или на международен съд за целите на наказателното преследване. Досега това не беше възможно. Нещо повече. В чл. 4, ал. 2 от действащия в момента Наказателен кодекс изрично е записано, че "български гражданин не се предава на чужда държава за съдене или изтърпяване на наказание". Вярно е, че е записано изрично, че това предаване ще става само ако това е предвидено в международен договор, който е ратифициран, обнародван и влязъл в сила за България. При всички положения обаче това е коренно нов момент за страната ни и за нейната политическа и наказателна доктрина. Проектопоправките предвиждат и още една кардинална промяна. С тях се предлага Народното събрание да може фактически да "предоставя на Европейския съюз правомощия, произтичащи от тази конституция". Това ще става чрез одобряването на договори, като изрично е предвидено, че ратификационните закони за тях ще се приемат с 2/3 от гласовете на всички народни представители, т.е. 160 гласа. Странно е обаче, че това мнозинство е по-малко от изискваното за промяна на конституцията от 180 гласа. Защото с подобни договори България ще трансферира дори част от своя суверенитет, включително икономически, финансов, военен. След дълги дебати депутатите от временната комисия за промени в конституцията стигнаха до консенсус и за още една поправка в основния закон. Според нея се вменява като задължение на Министерския съвет да "информира Народното събрание по въпроси, отнасящи се до задължения, произтичащи за Република България от нейното членство в Европейския съюз". Тази промяна е много важна, защото са чести обвиненията, че последните правителства водят много важни разговори и поемат ангажименти самостоятелно, безотговорно и фактически безконтролно. В първоначалния вариант на обсъжданите проектопромени съществуваше вариант, според който трябваше изрично да се запише, че България признава "върховенството и директното действие на европейското право". След дълги спорове бе решено, че такъв текст би бил много разтеглив. И той отпадна.

В същото време обаче остана предложението в чл.4 от основния закон (който определя, че България е правова държава, че гарантира живота, достойнството и правата на личността и че създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество) да се запише нова алинея със следния текст: "Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз". Едва ли може да се измисли по-странен и декларативен текст, но сигурно вносителите от временната комисия ще обяснят в пленарна зала какво толкова важно са имали предвид.

Всъщност очаквани ще бъдат аргументите за всяка една от промените, които ще станат факт съвсем скоро. Дано ни направят повече европейци.

Какви са новите поправки?
- правото на чужденци от ЕС и други страни, с които България има междудържавен договор, да купуват земя
- българи ще се кандидатират за Европейския парламент, граждани на ЕС могаг да участват в местни органи на властта
- български граждани ще могат да бъдат предавани на друга държава или на международен съд за целите на наказателното преследване
- България ще трансферира на ЕС част от своя суверенитет, включително икономически, финансов, военен

Как се променя конституцията?

Правото на инициатива за изменение и допълнение на конституцията принадлежи на 1/4 от народните представители, т.е. 60 човека и на президента. Предложението се разглежда от Народното събрание не по-рано от 1 месец и не по-късно от 3 месеца след постъпването му.Народното събрание приема предложението със закон за изменение и допълнение на конституцията с мнозинство от 3/4 от всички народни представители, т.е. 180 депутати.Това става на 3 гласувания в различни дни.

Ако предложението получи по-малко от 180 гласа, но не по-малко от 2/3, т.е. 160, се предлага за ново разглеждане не по-рано от 2 и не по-късно от 5 месеца. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от 160 депутати.Първата поправка не стигна до последната хипотеза и бе приета от раз с много повече от 180 гласа. Тя също бе изготвена от временната парламентарна комисия, в която участниците дублират статуквото в парламента.