Омбудсманът не е държавен, а национален

В първите изявления на първия национален омбудсман думите "държавност" и "човек" се употребяват в съотношение две към едно. Ако първият български омбудсман Гиньо Ганев уважава два пъти повече държавата от човека, това не е много добре за човека. Той е умен мъж, който разбира от конституции, тоест от държавност. И във всички случаи знае как и защо се създават държавите.

А те от гледна точка на човека се създават в името на човешкото достойнство. Не е всъщност толкова романтично, колкото звучи. Представете си група от хора, които живеят на една територия, говорят един език - общуват, тоест взаимодействат, но всичко става хаотично, защото няма държава и норми, които регулират тези взаимоотношения. Представете си сега, че някой от тези хора се отнесе несправедливо към друг от тези хора. И няма институции, където ощетеният да потърси справедливост. Това, което му остава, е да потърси сам справедливост - да си го върне на насилника. Което в същия момент го превръща самия него в насилник. Другият възможен вариант е жертвата да премълчи, да преглътне, да си носи бремето. И в двата случая е унизено достойнството на жертвата. Съществуването на държавата премахва това неудобство. Държавата създава институции, които поемат задачата от името на всички свои граждани да прецени дали насилникът наистина е извършил престъпление, да прецени размера на провинението и да накаже виновния. Пак от името на всички държавата подпомага онези свои най-слаби, безпомощни, болни и ощетени граждани, за да опази човешкото им достойнство.

Преровете стотиците страници, изписани от най-светлите европейски умове, които са описвали защо се създават държавите, и ще видите, че от гледна точка на човек става дума всъщност за това - държавата се създава, защото група от хора сключват договор, според който държавата - от името на всички - наказва провинилите се и подпомага слабите. Този договор е обществен. Държавата спазва обществения договор, ако създадените от нея институции работят добре. Гражданите на държавата спазват своята страна от договора, като плащат задълженията си към държавата. От своя страна с тези пари държавата издържа своите институции.

Селяните от Дражево, Ямболско, едва ли са чели Хобс, но налучкаха тези прости истини. Преди време те обявиха, че ще престанат да плащат данъците си, защото полицаите не могат да опазят дворовете им от кражби. На пръв поглед звучеше, като че ли ставаше дума само за откраднати кокошки, но всъщност ставаше дума за нарушаване на обществения договор. След като държавата бе престанала да изпълнява своите задължения по него, селяните налучкаха, че трябва да се откажат от своята страна по договора - данъците. Нещо повече, тогава те обявиха, че колективно ще подадат молби за отказване от българско гражданство. Звучеше смешно и нелогично, но всъщност нямаше нищо по-логично от това - след като общественият договор за тях се разпада, те се оттеглят от участие в него. Не се оттеглиха, разбира се, но дадоха малък урок по гражданско мислене, макар че в Дражево едва ли има гражданско общество, което преживява от семинари.

Гиньо Ганев във всички случаи е чел Хобс, Русо и останалите, така че сега просто трябва да си спомни как изглеждат нещата от гледната точка на човека. Защото в първите му изявления личи повече отношението му към държавата, отколкото към човека. Ганев заяви, че няма намерение да се бори с държавата, защото не това е работата на един омбудсман. В момента обаче по-нужно е да се говори каква е работата на омбудсмана и тя е той да се бори за човека. И ако държавата се мъчи да пребори човека, какъвто често е случаят у нас, борбата няма как да не е срещу държавата.

На първия национален омбудсман му предстои да създаде една съвсем нова територия - несъществуваща преди тази институция. Това е територия между държавните институции и съда и тя е територия на човешки права, които омбудсманът трябва да защити. В тази борба омбудсманът е въоръжен с малко законови възможности, най-силното му оръжие си остава неговият авторитет и влияние. Гиньо Ганев има безспорен авторитет на конституционалист. За да го приемаме и като безспорен авторитет като правозащитник, трябва да прочете конституцията с очите и чувствата на най-, възможно най-обикновения човек.