Общински утопии

Според доклада от гражданския мониторинг върху работата на Столичния общински съвет ситуацията е уникална, но не в добрия смисъл на думата. Освен че за две години и половина съветниците не са изпълнили много от обещанията си, липсва нещо още по-важно - визия и стратегически документи за развитието на града.

По въпроса за прозрачността при взимането на решения оценката от мониторинга също не е особено ласкава, макар да се признава, че в сравнение с предишния съвет този е истинско "слънце". Оказва се например, че чрез различни хитринки като "приложенията" съветът е прикрил преговорите със "Софийска вода", концепцията за управлението на битовите отпадъци, отчетите за взетите заеми и т.н., и т.н.

На фона на тези констатации съвпадналото случайно или не с тях предложение на шефа на Столичния общински съвет Владимир Кисьов заседанията на СОС да се предават онлайн (виж стр. 5), звучи чудесно, но и доста наивно. Вярно, че така всеки ще може да наблюдава кой какви докладни внася и как точно гласува, но, от друга страна, не точно принципът "Биг брадър" ще гарантира по-смислена работа и прозрачност.

Да не би прякото излъчване на петъчния парламентарен контрол да е попречило на някого да прескочи до "Капанина"? Или пък Висшият съдебен съвет да не наруши десетки пъти законовото задължение да провежда заседанията си открито? Докато в СОС се цакат взаимно икономически мнозинства, а уж политиците не са в състояние да определят и един приоритет за София, онлайнът ще служи за украшение, взаимното пазарене "я ми пусни заменката, пък аз ще ти гласувам рекламите" ще продължи, а провеждащите следващия мониторинг пак ще имат мнооого работа.