Европа ни предупреждава за големите инфраструктурни проекти

Експерти към Европейския съд предвиждат проблеми, породени от възможностите за лишаване от собственост и от липсата на адекватни обезщетения при отчуждаването на земи.

В България не е защитен принципът да се очаква лихва от надвзети от държавата суми, доколкото самите власти получават лихви върху сумите, изплатени по сметките на институциите.

При отчуждаване на имот за изграждане на национален инфраструктурен обект собствениците може дори и да не разберат какво ще им се случи, нито пък че могат да получат обезщетение и къде.

Продължителността на съдебните производства в България, въпросите със собствеността при реституирани имоти и нарушенията, които се допускат при отчуждаването на земи за големите инфраструктурни обекти, са основните проблеми, залегнали в два Доклада на експерти по правата на човека, представени в Брюксел. Документите показват несъответствие на българското законодателство и практика с европейските стандарти, отнасящи се до прилагането на Европейската конвенция за защита на правата на човека и правото на собственост. Двата доклада се издават в рамките на проекта Гражданско общество в подкрепа на стабилната политика на България за гаранции по правата на човека. Партньори по проекта са Холандският център по правата на човека, Националният институт по правосъдие и Фондация Български адвокати за правата на човека.

Проблеми при отчуждаването на земя

Докладите на евроекспертите констатират отчайващото състояние на имотните регистри, което се сочи като безспорна спънка пред разрешаването на споровете в България. Освен възможностите за лишаване от собственост у нас липсват и адекватни обезщетения при отчуждаването на земи. Докладът констатира, че е допустимо да се отчуждава собственост в обществен интерес, но се изказват съмнения, че редът, по който това се прави, и предвидената различна процедура за отчуждаване на имоти, предназначени за национални инфраструктурни обекти, може да бъдат проблемни.

Освен това е възможно и изобщо да липсва действителен обществен интерес за започване на подобна процедура. Казусът с автомагистрала Тракия е показателен за това, а и експертите допускат с отчуждаването на земи да се стигне до нова вълна от дела в Страсбург. Очевидно има проблем и при подхода за изчисляване и изплащане на обезщетението за собственост, отчуждена за изграждането на национални инфраструктурни обекти. Според доклада в този случай не е посочен начинът на извършване на оценка на имота, от кого и по какъв критерий се извършва тя. Отбелязано е, че сега съществува възможност за неправилно или различно тълкуване и прилагане на закона от администрацията. В резултат в много случаи обезщетението при национализация не е достатъчно. Изводът на експертите е, че трябва да се дефинира подходящ критерий при регламентирането на процеса - отчуждаване за инфраструктурни проекти.

Основните нарушения

По оценка на експертите постоянното място на България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург е гарантирано, ако не бъдат направени законодателни промени в гражданското право и в гарантирането правата на собственост. И двата евро- доклада сочат, че страната не прилага европейските стандарти в тези сфери.

Европейският съд по правата на човека е затруднен от лавината повторяеми жалби от страните от Източна Европа и новоприетите членки на Европейския съюз. Работата му е блокирана и това забавя решенията, посочи и от българска страна адвокат Здравка Калайджиева, координатор по един от докладите. Според нея трябва да се създадат възможности за властите в България, така че те да могат да взимат адекватни мерки, включително и законодателни, и да предоставят на българските граждани и на всички, намиращи се на територията на страната ни, правата, предвидени в европейската конвенция, и то така, както изисква стандартът на прилагането им.

Най-често подаваните жалби срещу България са за непредоставени обезщетения на граждани, чиито имоти се отнемат по закона за реституцията. Член 7 от Закона за възстановяване на собствеността засегна десетки хиляди граждани, които не получиха обезщетения, защото не бяха създадени предпоставки да обжалват делата в законовите срокове.

Съдебните решения по такива дела не се съобщават на страните, те сами трябва да проверяват тяхната съдба в съда.