Днес се навършват 22 години от убийството на една от знаковите личности на българския преход Андрей Луканов. Смятан е за сивия кардинал в управляващата тогава БСП, сочен за проводник на интересите на Русия в енергетиката и за баща на прехода в икономиката.
Андрей Луканов е застрелян на 2 октомври 1996 г. с 4 куршума пред дома си на ул. „Латинка“ 15.
В деня на убийството около 9:15 - 9:20 ч. бившият премиер излиза от дома си и се отправя към личния си автомобил „Пежо 306“, паркиран на около 15 м. от входа. В колата го чака шофьорът му. Луканов влиза в автомобила, но се сеща, че е забравил нещо. Излиза от колата, приближава се до домофонната уредба и се опитва да се свърже със съпругата си. През това време
убиецът стреля 4 пъти, от разстояние 1,5 – 2,5 метра с пистолет „Макаров“.
Куршум попада в областта на дясното му слепоочие, а други 3 – в гърба. Експремиерът пада на земята, а убиецът изчезва.
В деня на покушението на същото място са открити и захвърлени дрехи на предполагаемия убиец, с които се е маскирал като скитник. Пистолетът, с който се смята, че е било извършено убийството, е намерен едва 40 дни по-късно зад радиатор на площадката между етажите в жилищен блок на съседната улица „Димчо Дебелянов“.
За убийството са задържани и осъдени Александър Русов, Алексей Кичатов, Георги Георгиев, Ангел Василев и Юрий Ленев. Присъдите им по-късно са отменени. Убийството остава неразкрито.
Веднага след смъртта на бившия премиер в печата се появяват много и различни версии – от покушение на „енергийната мафия“ до битови причини.
Това е последният голям политически атентат в нашата история.
Андрей Луканов е 40-ият български министър-председател и седмият, който е убит. Наистина по времето, когато е застрелян, той вече е минал зенита на политическата си кариера, но въпреки това смъртта му разтърсва България. След разправата на комунистите с парламентарната опозицията през 1947 - 1948 г. Андрей Луканов е първият убит български депутат.
На 2 октомври 1996 г. Луканов изневерява на навиците си. Обикновено сутрин той звъни от къщи в газовата компания „Топенерджи”, за да дойде телохранител да го вземе с кола. За началник на охраната там Луканов е назначил своя стар познат Николай Николаев и макар политикът вече да не е в управителния съвет на „Топенерджи”, фирмата на Николаев продължава да го пази.
Този фатален ден обаче Луканов излиза пред дома си на ул. „Латинка” 15 сам.
Андрей Луканов проплаква в болница в Москва на 26 септември 1938 г.
Родителите му емигрират в бившия СССР след Септемврийското въстание. Дядо му Тодор е един от ръководителите на БКП, депутат още от 1913 г., а баща му Карло (кръстен на Карл Маркс) е интербригадист в Испания и отговорен служител на Коминтерна.
След 9 септември 1944 г. Карло Луканов се връща в България и се издига до външен министър и заместник-председател на Министерския съвет. Това помага за политическата кариера на сина му. Андрей Луканов върви по стъпките на баща си в изпълнителната власт, а по партийна линия влиза в Политбюро на ЦК на БКП. Остава негов кандидат-член десет години – до 10 ноември 1989 г., деня на голямата рокада в ръководството на БКП.
Това се дължи на плама на Андрей Луканова да се усъвършенства – получава добро образование, научава езици, установява лични контакти с чужди политици.
Заедно с Петър Младенов и Георги Атанасов, Андрей Луканов е двигателят на промяната. След като свалят Тодор Живков, управлявал като диктатор 33 години, те започват да демонтират тоталитарната комунистическа система. В къщата на “Латинка” 15 у съседите си
Луканов се среща с представители на зараждащата се опозиция.
БКП се отказва от монопола си във властта и през 1990 г. са проведени първите свободни избори след Втората световна война. Абсолютно мнозинство в тях печелят пак комунистите, вече преименували се в социалисти. Андрей Луканов става премиер. Той подкрепя зараждащия се частен бизнес – за кратко време в България се създават частни предприятия, застрахователни дружества и даже банки.
В този период Андрей Луканов е една от най-популярните личности в България, но скоро звездата му започва да бледнее. Нападат го както политическите му противници, така и твърдолинейните в собствената му партия. Човек на компромиса, Луканов настоява за широко коалиционно правителство. Когато опозицията не приема да му сътрудничи, той подава оставката на кабинета, макар че парламентарното мнозинство му позволява да управлява. Това се приема като предизвикателство от част от партията му. Бившият диктатор Тодор Живков го обвинява, че е бил ухото на Москва в партийното ръководство и че като ръководител на външната търговия е отговорен за колосалния външен дълг на България.
Опозицията също му приписва много грехове. Главното обвинение е, че Луканов е трансформирал политическата власт на компартията в икономическа. Освен това го обвиняват за появата на групировките.
През 1992 г. Луканов отново сплотява партията около себе си,
но вече като жертва. След изборите през октомври 1991 г. СДС идва на власт и с мнозинството си сваля депутатския имунитет на бившия премиер. Той дори е задържан под стража на „Развигор“. След падането на премиера Филип Димитров от власт през декември 1992 г. Луканов е освободен.
През декември 1994 г. БСП печели отново абсолютно мнозинство, но Луканов даже не става министър. През 1995 г. той обявява, че се оттегля от политиката и се отдава на бизнеса. Избран е за ръководител на новосъздаденото руско-българско газово дружество „Топенерджи”. Опозицията обвинява компанията, че иска да монополизира не само доставките на руски газ, но и газопреносната мрежа на България. Новият премиер и лидер на БСП Жан Виденов обвинява Луканов, че не се отказва от властта, а иска да се увековечи в нея чрез природния газ.
Виденов постига тактическа победа като успява да извади противника си от ръководството на „Топенерджи“. За съжаление водената от него икономическа политика подкопава управлението му. В страната се развихря стопанска криза, с която правителството не е в състояние да се справи. За една година инфлацията стига почти хиляда процента. Управляващата партия се разцепва – Луканов настоява за оставка на кабинета, а Виденов смята това за дезертьорство. Луканов успява да наложи своето протеже Георги Пирински за социалистически кандидат в предстоящите президентски избори.
До изстрелите на ул. „Латинка” 15 остават броени дни.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 ГосТ
07:35 02.10.2018
2 ВиС холдинг
07:35 02.10.2018
3 Ефтини сензации
Само му вижте тъпата мутра на тоя комунистически боклук....
07:50 02.10.2018
4 Пеньо
07:58 02.10.2018
5 Сссерем
08:07 02.10.2018
6 Хаджи Папурко
08:26 02.10.2018
7 Палко
08:37 02.10.2018
8 ПНСД
08:38 02.10.2018
9 Пенционер
08:41 02.10.2018
10 Гост
08:50 02.10.2018
11 ГАЛЕВ
Коментиран от #15
08:57 02.10.2018
12 Комуниста
Коментиран от #14, #16
09:13 02.10.2018
13 сантино
09:25 02.10.2018
14 Пенционер
До коментар #12 от "Комуниста":
Ай,ай,ай.Смех.Дека са ти апчеата?09:25 02.10.2018
15 Дъдлю
До коментар #11 от "ГАЛЕВ":
А ”С”ДС колко открадна?А ”царчето” колко открадна?
Негови ли бяха думите ”да дойдат танковете”?
Еми трябваше да дойдат, да стане патакламата и щяхме да сме се оправили. Не едни и същи да ни крадат вече толкова години.
Всички са едни и същи!
Коментиран от #24
10:07 02.10.2018
16 Хук
До коментар #12 от "Комуниста":
За него не знам но Жан Виденов беше неудобен на разни кръгове и затова спретнаха една хипер инфлация. Затова и изчезна хляб и други продукти. Как веднага след като го махнаха и продуктите се появиха веднага? Всичко беше нагласено а той единствен върна 2 милиарда по дълга на българия. Пак казвам върна а не взе.Коментиран от #22
10:11 02.10.2018
17 Гост
10:23 02.10.2018
18 ормв
10:39 02.10.2018
19 От Варна
10:40 02.10.2018
20 CUKOVSKI
SAGALYAVAM,CE NE UBIHA I DRUGI KRADZI KATO NEGO.
AKO GI BYAHA UBILI SEGA SHTYAHME DA GIVEEM DOBRE.
Коментиран от #26
12:44 02.10.2018
21 1111
13:32 02.10.2018
22 Пбратното
До коментар #16 от "Хук":
Хипер инфлацията не наложителна и Жан Виденов бе използван!13:44 02.10.2018
23 pazenek
14:22 02.10.2018
24 Гост
До коментар #15 от "Дъдлю":
Думите са на Петър Младенов !14:22 02.10.2018
25 СЪДИЯТА
16:28 04.10.2018
26 ГоСТ
До коментар #20 от "CUKOVSKI":
И защо не им помогна да ги убият, ами чакаш някой друг да свърши нещо. Направѝ нещо сам и после говорѝ. Лесно се приказва, трудно се прави нещо. Все чакаме някой да дойде и да ни свърши работата, та ние да живеем по-добре.15:17 19.03.2019
27 Гггтттнвпх
11:11 22.11.2019
28 Анонимен
20:02 06.04.2020