Фестивал „Алегра“ – музикално вдъхновение с мисия и бъдеще

Миналата седмица София бе домакин на поредното издание на фестивала „Алегра“ – „The Romantic Project“. Това събитие отдавна е повече от фестивал: то е мисия, общност и жив културен организъм с уникално лице и характер.

Фондация „Алегра“ е официалният организатор, но истинското сърце на проекта са брат и сестра Петър Найденов и Мария Найденова-Абрашeва. Повече от десет години те влагат във фестивала не само професионализъм, но и лична обич, вяра и постоянство. С тиха упоритост те отглеждат „Алегра“ като свое духовно дете, грижат се за всеки артист, всяка подробност и среща с публиката. Именно тази семейна отдаденост придава на фестивала топлина и близост, които се усещат отвъд сцената и остават дълго след последния аплауз.

Началото е поставено преди повече от десет години в Русе като международна лятна академия, която събира млади музиканти и утвърдени артисти в среда на вдъхновение и професионализъм. През годините младите инструменталисти са имали безценната възможност да се срещнат отблизо с много и ярки личности на съвременното изпълнителско изкуство сред които брилянтните цигулари Борис Гарлицки, Албена Данаилова , Райнер Хонек, Бартоломей Низол, Сергей Малов и Валерий Соколов, с виолистите Вилфрид Щреле, Ойкю Джанполат-Раст и Симоне Грамалия, с виолончелистите Ласло Феньо, Петер Шомодари, Екарт Рунге и Константин Хайдрих, с пианистите Жак Амон, Аглика Генова и Любен Димитров, както и с диригентите Йоханес Шлефли и Николас Паске.

Тези срещи никога не са били формални майсторски класове, а жив диалог между поколенията, споделяне на опит, естетика и личен път. Ангажиментът на всички тези утвърдени артисти към мисията на „Алегра“ - да отваря хоризонти и да дава реални възможности за развитие на младите музиканти - е ясен знак за доверието към фестивала и за неговата роля в изграждането на бъдещи професионалисти. Именно в тази приемственост се крие една от най-ценните страни на фестивала, а именно знанието, предадено с внимание, вдъхновение и личен пример.

През 2022 година фестивалът прави важна крачка, премествайки се в София, където разширява мащаба си и привлича още по-широка публика. От миналата година „Алегра“ вече има и свое зимно издание, естествено продължение на една идея, която се развива органично и уверено.

В сърцето на фестивалните вечери, с тазгодишната внимателно подбрана, стилово разнообразна и с ясно изразен артистичен профил впечатляваща програма, пулсира хуманистичният и емоционален език на романтичната музика, който се разкрива постепенно от интимността на камерните диалози до величието на симфоничните платна и богатството на големите оркестрови жанрове.

В четири концертни вечери, всяка със свое романтично заглавие, публиката се докосна до майсторството на изявени инструменталисти и се наслади на магията на камерното музициране.

Началото бе поставено със „Светлини и сенки“, концерт, в който Емануил Иванов, Валерий Соколов, Лора Маркова, Пол Заинатара и Барна Карой поднесоха палитра от звуци, майсторство и вдъхновение пред публиката в голямата зала на Централния военен клуб и създадоха своеобразен музикален пейзаж на светлина и страст в диалога между творбите на Феликс Менделсон и Йоханес Брамс.

През втората вечер, особено вълнуваща беше поредната поява на подиума на Алегра на дуото Рунге и Амон, чиято ансамблова култура и артистична дълбочина отведоха слушателите до „Екстаз на ръба на бездната“ с интерпретациите на популярни и обичани композиции от 20-те години на XX век на Гардел, Равел, Блох, Айслер, Капустин и Гаде. Съчетавайки разнообразие от стилове от аржентинско танго през френски импресионизъм до модернистични и джаз влияния, дуото Рунге и Амон остави траен отпечатък в съзнанието.

Акцент в програмата на фестивала бе представеният в третия концерт „Сиянието на зората“ клавирен квинтет, специално написан от пианиста Емануил Иванов по идея на артистичния директор на фестивала Петър Найденов. За мнозина от слушателите изненада бе минимализмът, атоналността и атмосферата на квинтета, излизаща отвъд романтизма, акцент на фестивала, но в същото време създаде мост между края на XIX и началото на XXI век. В този концерт бе представен и секстет в ре мажор, op. 110 от Менделсон. Емануил Иванов, Дмитро Удовиченко, Симоне Грамалия, Пол Зиантара, Барна Карой и Петър Найденов създадоха такава плътна и наситена звучност, че слушателите имаха усещането, че на сцената не е камерен ансамбъл, а камерен оркестър. Във втората чат на концерта бе представен и великолепният квартет от Ралф Воан Уилямс – произведение вероятно за първи път изпълнено на българска сцена.

Сред специалните гости на фестивала, беше лауреатът на конкурса „Кралица Елизабет“ Дмитро Удовиченко, чието присъствие придаде допълнителен международен блясък на сцената и закри фестивала по един изключително завладяващ начин.

Удовиченко е в безспорния пик на своята кариера, във възрастта и творческия момент, в който виртуозността среща дълбочината, а техническото съвършенство служи изцяло на художествената идея. След триумфа си в Брюксел името му присъства все по-често в програмите на престижни европейски зали и фестивали, а критиката подчертава не само безупречната му техника, но и зрелостта на музикалното му мислене, богатството на звуковата палитра и способността му да изгради драматургия с размах и вътрешна логика. Неговото участие на „Алегра“ бе истинско събитие и среща с артист от световна величина, който носи енергията на големите европейски сцени. В интерпретациите му се усещаше едновременно огън и концентрация, свобода и стилова дисциплина. Той не просто изпълняваше произведенията, а ги преживяваше и ги създаваше наново пред публиката, превръщайки всяка фраза в смислов жест.

Именно такива артисти, в апогея на своя възход и с ясно очертан международен път пред себе си придават на „Алегра“ онова усещане за актуалност и принадлежност към голямата музикална карта на Европа. Присъствието на Удовиченко беше доказателство, че фестивалът не просто следва световните тенденции, а е част от тях.

Но може би най-ценното в „Алегра“ остава усещането за смисъл и онова трудно обяснимо, но ясно доловимо чувство, че изкуството не е самоцел, а жив организъм, който обединява хора, идеи и поколения. Това не е просто фестивал с престижни имена и впечатляваща програма, а внимателно изградена платформа за диалог между утвърдени артисти и прохождащи таланти, между сцена и публика, между традицията на класическата музика и нейните съвременни интерпретации.

„Алегра“ създава пространство, в което срещата е водеща ценност. Среща между младия музикант и неговия ментор, между опита и новаторството, между локалната културна среда и международния обмен. В тази среда артистите не просто изпълняват произведения, а споделят знания, вдъхновение и лични истории. Публиката от своя страна не е пасивен наблюдател, а съпреживяващ партньор, който усеща процеса на създаване и развитие.

Финалът на фестивала не беше край, а естествено продължение на една дългосрочна визия. Той прозвуча като обещание, че „Алегра“ ще продължи да расте, да разширява хоризонтите си и да вдъхновява нови поколения артисти и слушатели. Защото когато зад една идея стоят страст, професионализъм и семейна отдаденост, резултатът не е просто културно събитие, а устойчива ценност с национално и международно значение.

„Алегра“ доказва, че истинската сила на изкуството е в способността му да създава общност и да оставя трайна следа във времето.

Анна Виденова е дългогодишен експерт в областта на културата и изкуствата. Тя е завършила пиано в НМУ „Любомир Пипков“ в класа на Антонина Бонева и НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в класа на проф. Милена Моллова. Притежава Магистърска степен от Нов българси универитет „Управление и продуцентство в музикалните изкуства“ и в момента е Докторант в същия университет.