Пабло Пикасо: странностите зад образа на гения

Когато Пабло Пикасо влиза в училище, рисуването се оказва по-интересно от всичко, което учителите се опитват да му обяснят. Той се отегчава от занятията, рисува в тетрадките и изрязва фигури от хартия. В един момент учителят му дори позволява да води гълъб в класната стая, за да го скицира. Така още като дете Пикасо показва една от най-трайните си черти – трудно приема правила, които не смята за важни.

Роден е на 25 октомври 1881 г. в Малага. Баща му Хосе Руис Бласко е преподавател по рисуване и художник, а Пабло по-късно избира за свое артистично име фамилията на майка си. Умира на 8 април 1973 г. в Мужен, Франция, след живот, в който непрекъснато сменя художествения си език, средата и ролята си пред публиката.

Нощният човек, който се страхува от смъртта

Пикасо работи най-често през нощта. По този начин избягва прекъсванията и разговорите, а денят започва за него късно. Навикът не е просто предпочитание към тишината – той се превръща в негов личен режим, различен от този на почти всички около него.

В същото време художникът е описван като хипохондрик, който се страхува от старостта и смъртта. Според профил на „Ню Йоркър“ Пикасо изпитва ужас от края на живота, но всяка сутрин повтаря имената на свои стари приятели, включително на вече починали. Този странен ритуал съчетава страх от смъртта и нежелание миналото да бъде забравено.

Той пуши много, но не вдишва дима. Храни се без особен интерес към вкуса и е известен с простите си навици. Въпреки това се отнася почти маниакално към собственото си творчество. Домовете и ателиетата му са пълни с творби от различни периоди, включително ранни рисунки. В парижки банков трезор пази картини, графики, скулптури, керамика и дори стихове.

„Човек, който яде хартия“

Една от най-необичайните му реплики е отправена към швейцарската колекционерка Анджела Розенгарт. Докато разглежда подарена му ръчно изработена хартия за рисуване, Пикасо облизва устни и казва: „Аз съм човек, който яде хартия“. Изразът е шеговит, но описва добре начина, по който той възприема материалите – не като вещи, а като непосредствена храна за въображението.

Подобна е и представата му за самото изкуство. В изявление, свързано с „Герника“, Пикасо казва:

„Една картина не се прави, за да украсява апартаменти. Тя е оръжие за нападение и защита срещу врага.“

През 1937 г. той създава монументалното платно след бомбардировката на баския град Герника. За около месец и половина прави близо 50 скици и подготвителни рисунки, преди творбата да се превърне в политически символ.

Щедър, обаятелен и контролиращ

Най-противоречивата част от характера му се вижда в отношенията с другите. Биографът Джон Ричардсън го описва като човек, който може да бъде едновременно щедър, ласкав и изключително контролиращ. Пикасо често подарява рисунки, кани хора на обеди и демонстрира топлота, но същевременно използва парите, вниманието и достъпа до себе си, за да държи близките си в зависимост.

Според разкази на хора, които са го познавали, той може да възхвали една картина, а по-късно същия ден да я отхвърли с жестока забележка. Именно тази непредсказуемост превръща присъствието му в изпитание. Пикасо не просто рисува хората около себе си – той ги превръща в част от своята митология.

Затова странностите му не са само колекция от ексцентрични навици. Нощният режим, страхът от смъртта, натрупаните творби и променливото отношение към близките очертават човек, който иска да контролира времето, материалите и чуждите погледи. В изкуството успява. В личния живот оставя много по-сложна следа.

Източници: theguardian.com, newyorker.com, time.com