Весела Бабинова търси идеалния виц

Докато гледаш „Чиста къща“ - най-новата постановка на Малък градски театър „Зад канала“, неволно ти хрумва популярна фраза, която с успех кръжи из дамските издания:„Едно жилище се превръща в истински дом тогава, когато можеш да напишеш върху мебелите с пръст "Обичам те!". А режисьорът Влади Люцканов отдавна е признат за майстор на женски спектакли за душата. Или на спектакли за женската душа – още след „Красиви тела“. Така е и сега, с прекрасната пиеса на американката Сара Рул „Чиста къща“.

Може апартаментът ти да блести от белота, но в него да няма топлина и любов – като у преуспялата нюйоркска лекарка Лейн, хладно дистанцирана от всичко и всички (Ирини Жамбонас). Може маниакалното бърсане и търкане да е компенсаторен механизъм, който да те спасява от осъзнаването колко си незначителна и самотна – като при нейната сестра Вирджиния (Светлана Янчева). Най-сетне, може да не обичаш да чистиш и да подреждаш, но пък с доброта, позитивизъм и веселост да усмихваш живота на другите около теб – като тяхната бразилска камериерка Матилда (слънчевото дете на театъра Весела Бабинова).

Героинята твърди, че нейната майка е умряла от смях заради анекдот, разказан от баща й, а веднага след това в смъртта я е последвал и той – от мъка. Оттогава Матилда - необикновено момиче комик, изучава хумора на света и търси идеалния виц. Но се страхува, че той може да я убие - също като майка й. Тя е обречена да срещне духовните двойници на своите родители в други две открили се сродни души: съпругът на Лейн – Чарлз (Пенко Господинов) и новата му любима жена, умиращата от рак пациентка Ана (Мария Каварджикова).

Спектакълът запленява с уникалния си жанр, който прелива от балада в комедия и обратно с невероятна грация и непринуденост. Спомените и мечтите на персонажите, както и най-идеализираните моменти между тях се разиграват в обточена със светлинки ниша в дъното на сцената. В тази ниша думите са почти излишни; там образите от миналото танцуват или ваят живи картини почти без слово. А може би там е Райската градина на душите, от която те споделят ябълките на познанието и любовта. Раят е място, където звучат вицове на всички езици, но всички ги разбират и се заливат от смях, нещо такова казва тъжният клоун Матилда с наполовина бели, наполовината черни циркови чорапи...

С вълшебна приказност, с каквато пращят колосаните поли в ритъма на танца, спектакълът визуално сякаш продължава по някакъв странен начин „бразилската тема“ от едно предишно заглавие в този театър („Перла“, чийто сценограф, както и на „Чиста къща“ е Петя Стойкова).

Представлението е за истински важните неща в нашето всекидневие, за умението да откриваме същностното в него, за достойнството да останем хора, за красотата на живота и дори – на смъртта, и за смеха като категория, равнозначна на живота. Актьорските постижения на сцената са безспорни. Елегантната дори в своята рязкост Ирини Жамбонас, стоплената "с намигване" острота на Светлана Янчева, искреното присъствие на Весела са симпатични по различен начин, но наравно убедителни, а озарената отвътре героиня на Мария Каварджикова е сред най-завладяващите превъплъщения на примата на Народния театър от сезони насам.