„Горд съм, че наши съвременни филми все по-често са номинирани за „Оскар“ при специалната селекция за чуждоезични филми”. Това заяви народният представител от парламентарната група на „БСП – лява България“ Стефан Данаилов по време на откриването на изложба в Народното събрание по повод 100-годишния юбилей на българското кино. „Заслужени са и наградите, които българските филми получават на престижни големи фестивали в Европа и света. Най-голямата награда за българските филмови дейци е голямото признание на ЮНЕСКО, която титулува българската столица „София – творчески град на киното“, допълни той.
Стефан Данаилов каза, че всички творци са в дълг към кинопроизводството и киноразпространението в страната. Той не скри, че цифрите на този дълг са шокиращи. „Докато през 80-те години на XX век кината у нас са над 3000, днес има по-малко от 40 киносалони и то събрани в моловете само в 10 областни града. До 1999 г. България произвеждаше до 32 пълнометражни филма годишно, а днес успяваме да завършим до 6-8”, обясни известният актьор. Той припомни, че според „История на световното кино“ на големия френски кинокритик Жорж Садул почти до края на 90-те години на ХХ век България е сред страните с най-развита киномрежа и най-голям брой кинозрители в Европа.
Като председател на Инициативния комитет за честването на 100-годишния юбилей на българското кино, Стефан Данаилов с гордост припомни, че само 2 години след първата прожекция от братята Люмиер в сутерена на парижкото „Гранд кафе”, където през 1895 г. са представени „движещите се фотографии“, в малка България – в град Русе, в бирарията на Марин Чолаков на 27 февруари 1897 г. се е състояла шестата в света прожекция на чудото, наречено кино. Показаните ленти „Посрещането на влака“, „Излизането на работниците от фабриките“ и „Полетият поливач“ впечатлили българите толкова много, че само 18 години след този ден те сами произвеждат първия български филм - „Българан е галант“.
Той е бил представен в столичния „Модерен кинотеатър“ на булевард „Мария Луиза“ от своя създател – новатора актьор и режисьор Васил Гендов, заслужено наричан „бащата на българското кино“, припомни проф. Стефан Данаилов. „С цената на много усилия и лични жертви този творец мечтател създава поредица от 11 игрални филми, както и първия говорящ филм - „Бунтът на робите“ за Васил Левски”, допълни той.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА