Балет „Арабеск” показва три шедьовъра

Балет „Арабеск”, по силата на своята вече почти 50 годишна традиция, се движи комфортно и без страх в полето между авангарда и традицията. В спектакъла VIVA LA CLASSICA, който може да видите на 14 май  на сцената на Музикален театър, трима български хореографи поемат риска да навлязат в напрегнатата зона между класика и съвременност и предлагат различни стратегии за оцеляване в нея.

В програмата са включени три големи заглавия от балетната класика на 19-ти век –

„Лебедово езеро” , музика -  П.И.Чайковски, хореография – Анна Донева,

 „Дон Кихот”,  музика Рихард Щраус, откъс от  симфоничната поема, хореография – Боряна Сечанова. 

„Баядерка” , музика - Лудвиг Минкус, хореография – Татяна Соколова

Без да бягат от оригиналната фабула, с намигане към класиката,  трите хореографки реализират със замах  своят днешен поглед към оригиналите.

Докато в „Лебедово езеро” Анна Донева се заиграва с композиционните принципи на класическото наследство като ги цитира и трансформира, подкрепена от сценографите с една футуристична визия в черно и бяло, в своята „Баядерка” Таня Соколова с хумор изследва взаимоотношенията на персонажите, вкопчени в своите обсесии до степен на саморазруха. За тях хармонията става възможна едва в небитието – в култовата картина на „Сенките”.

Една забележителна мисъл на Сервантес движи Боряна Сечанова в приключението Дон Кихот:  „Той изгуби ума си. Неговото въображение се изпълни с красиви безсмислици и той сметна, че е истина това, което всъщност бе само красота”.

Тази мисъл би могла да увенчае както цялостната премиерна вечер на Балет „Арабеск”, така и изборът на всеки творец да живее в изкуството.

Вълнуващо преживяване ни поднасят изумителните солисти на Балет Арабеск -  Асен Наков, Теодора Стефанова и Филип Миланов, които  с подчертано актьорско майсторство пресъздават интересната интерпретация на образите на Дон Кихот, Санчо Панса и  Дулцинея.

За сценографията, костюмите и мултимедията  на спектакъла  три млади сценографки - Ася Стоименова, Ива Павлова и Пламена Дичева, с въображение и находчивост  спояват в едно идеите на трите хореографки чрез впечатляваща визия, експериментираща не по-малко от танца със стилистиката на оригиналите,  с концепциите и танцовия език на авторите, за да заявят в крайна сметка едно оригинално виждане  на съвременни творци.