Световна премиера на "Пандора" ще ни представи балет "Арабеск" на 28 май със специалното участие на Цветана Бандаловска, Евелина Христова, Даниела Димитрова, Камерен ансамбъл "Софийски солисти", диригент Пламен Джуров.
Музиката е на Пол ван Брюхе(Холандия) и Петър Дундаков, хореография – Боряна Сечанова, сценография , костюми и мултимедийна визия – Никола Налбантов, текст на песните – Берто Рейндерс, превод -Димитър Кабаков.
Спектакълът е подкрепен от европейската културна програма на Performing Arts Fund Nl., финансиран от програма „Култура” на Столична община и се реализира с подкрепата на Министерство на културата, Продуцентска къща „Креди Арте” и Boutique Hotel Crystal palace Sofia.
Самите творци – най-близко до истината за Пандора.
Пол ван Брюхе (композитор) и Петър Дундаков (композитор) за „Пандора“ в едно интервю пред журналистката Ирена Гъделева от БНР:
Петър Дундаков: Тръгнахме в началото да мислим основно за звук, който да излиза от една кутия - оттам дойде и идеята за Пандора. Освен това спектакълът съдържа и мултимедия, която също кореспондира със звука и идеята е всички тези нива да могат да създадат един доста богат опит за зрителя и да възбуди интереса му по различен, нов начин, който и за самите създатели е провокация . Дундаков добавя 4 електронно модифицирани сцени, които правят творбата многопластова и новаторска. А трите поканени солистки са една оперна( Цветана Бандаловска) и две народни певици (Евелина Христова и Даниела Димитрова)
Пол ван Брюге:Странното за Пандора е, че всеки знае името й, но никой не познава жената. В нашия спектакъл за първи път чуваме Пандора да говори. Тя винаги е била представяна като отговорна за всичкото зло на света, защото е отворила кутията. Това е клишето на историята. Но ако трябва да бъда честен, никога не съм вярвал в този едностранчив образ на Пандора. Мисля, че е жена от плът и кръв, тя е човешко същество, и въпреки че е създадена от Зевс и боговете, тя избира живота, избира да бъде на Земята, да бъде с нас и всъщност една от нас. Затова смятам, че е добре да познаем Пандора като жена, като човек. И най-важното е, че тя ни обяснява коя е. . в един неистов монолог към дъщерята си Пира..
Исках да придам на Пандора възможно най-човешки облик. Всички хора имат вътрешни гласове. Всички водим битки вътре в нас – за това, което смятаме за правилно или за грешно, за нещата, които сме можели да направим по-добре. Заедно с либретиста Берто Рейндерс решихме, че Пандора ще е човек, който не се поколебава да изрази съмненията си. А какво по-добро от това да накараме нейните вътрешни гласове да си говорят един с друг. Звучи шизофренично може би, но това не означава, че тя е луда. Не, тя е зряла жена с всичките позитиви и негативи на човешкото съзнание. Всичко това се изразява чрез не един, а три женски гласа.
Боряна Сечанова (хореограф) за Пандора в едно интервю от вестник „Капитал“, автор Цветелина Белутова
Изчетох много. Това, което най-много ме порази, когато започнахме да дискутираме темата за Пандора, беше проблемът за вината – как човечеството по някакъв начин е наказано за целия морален хаос, който самите ние сътворяваме, и дали един човек може да изкупи тази вина или изкупвайки вината се превръщаш в играчка в нечии ръце. Защото ние като че ли сме свикнали да не носим отговорност. Пандора е натоварена с вина заради любопитството си с отварянето на кутията и нахлуването на всички злини, но Зевс не отмъщава на човечеството, той отмъщава на Прометей. За мен е важно да се знае следното – човечеството не е наказано, просто Пандора е била "програмирана" от Зевс да се омъжи за брата на Прометей и да отвори кутията. Мисля, че всички грехове на човечеството сякаш винаги придобиват женски образ, както е при Ева, като че ли дяволът се свързва повече с жената.
Самият спектакъл решихме да бъде в седем картини, които да отговорят на седемте смъртни гряха – Първата част се нарича "Ира" – "Гняв", не случайно Пандора казва "Аз съм родена в гняв". Реално гневът между Зевс и Прометей ражда Пандора и много красиви стихове на песни е написал либретистът Берто Рейндърс, в които самата Пандора казва, че не е закърмена с люлчина песен, а с реквием, и че нейният рожден ден е ден на гнева. Втората част е "Гула" – превеждаме го като "Лакомия" (чревоугодие), желанието да имаш… Защото Пандора е одарена, всеодарена (това означава името й, тя е първата смъртна жена, която Хефест изваял по повеля на Зевс, и всички богове вложили в нея своето изкуство, за да я направят привлекателна – бел. авт.) и всъщност – нашата ненаситност и желание да притежаваш все повече не води до никъде; Третата част се нарича "Инвидия" – "Завист", точно тя поражда злото, което се изсипва върху нас – убийства, кражби, престъпления върху невинните; Четвъртата част е "Аварития" – това е скъперничеството, това е сребролюбието, това е материализмът – един много, много голям грях, защото желанието ни да се откажем от духовните блага и да се отдадем само на материалното е според мен един от най-големите ни грехове. Аз си мисля, че в крайна сметка на човек му трябва много малко, за да бъде щастлив – трябват му приятели, трябва му хармония, трябва му природа, трябва му музика, трябва му танц. А всичко останало е едно излишество, но за съжаление ние го разбираме много късно; Петата част е "Ацедиа" – това е "Леност", леността е този порок, който ни спохожда, когато ни обземе апатия, когато ни обземе меланхолия, т.е., когато се откажем да се борим в този свят. Защо е порок ли – защото отказът от твоето предназначение в света, леността и това че ти не искаш по никакъв начин да изпълниш своето предназначение, това, за което си дошъл, води до възможността злото да победи около теб; Предпоследната част на спектакъла е "Луксурия" – "Лукс, разврат, похот", това се случва около нас все повече и повече. За мен най-ужасното е, когато алчността ни самоизяжда, т.е. това не е свързано с външно преживяване, а е свързано с вътрешното ни преживяване. Влечението към притежание те води до това ти да не можеш да намериш мир и покой сам със себе си най-вече. И последната част е като епилог на спектакъла, нарича се "Ванитас" – "Суета", няма да говоря за това – всичко е суета около нас и когато ние се откажем от тази суета, тогава можем да намерим покой и да осмислим своя живот тук. В никакъв случай спектакълът не е реабилитация на Пандора, по-скоро това е един неин разказ за пътя, който трябва да измине, за да прости сама на себе си. Пандора е първата майка, защото тя ражда дъщеря си Пира – първата родена жена, и от нея тръгва човечеството, а впоследствие и греховността. Дали Пира е един вид изкупление на нейната вина? Искам да поставя голям въпрос, защото в крайна сметка всеки един човек трябва да се справи сам със себе си. Никой не може да го посочи с пръст и да му каже ти си виновен или ти си греховен, или ти си страхотен, или ти си много добър – това е въпрос на личен избор и на морал! И мисля, че това е най-важното в този спектакъл.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА