Трудно е да се намерят разпространители на документални филми

„Зрителите могат да видят всякакви филми. Такива, които провокират теми за разговори, след като свърши прожекцията, както и съвсем комерсиални заглавия.“ Това заяви пред Факти.бг Здравко Григоров, който е един от организаторите на фестивала за документални филми Sofia Biting Docs.

Третото издание на фестивала започва тази вечер. В своята програма той предлага световната премиера на „Открий отново Индия“, чиито режисьори  Мийнал Диксит и Томас Джон ще пристигнат в България специално за прожекцията. Специален гост ще е и режисьорът Мигел Анхел Кано, който ще представи филма си „И все пак Тибет“. Събитието ще бъде открито с лентата „Зелена мечта“ на режисьора Мая Йоцова. Той прави паралел между градската среда в Монреал и тази в София.

Кои са най-забележителните заглавия в програмата на фестивала през тази година?

След като сме ги подбрали за фестивала, всички заглавия предизвикват някакъв интерес. Все пак можем да отбележим няколко заглавия, които ще бъдат премиерни за региона. Мога да започна с една световна премиера – това е „Открий отново Индия“. Премиерата на филма ще бъде в четвъртък в „Дома на киното“ от 19:00 ч. Филмът представя Индия през гледната точка на четирима студенти и двама техни преподаватели, които обикалят страната и зрителите виждат едно съвсем различно лице на Индия от това, което са очаквали. Сред останалите акценти на фестивала е филмът „И все пак Тибет“. Режисьорът Мигел Анхел Кано ще пристигне в София тази вечер и ще представи филма си утре. Премиерата ще бъде в Дома на киното от 19:00, като от 18:30 ще открием изложбата „Лицата на Тибет“, която Мигел Анхел Кано е заснел в рамките на един месец, докато е снимал филма в провинция Сечуан, Китай. Трябва да споменем и филма „Зелена мечта“, който ще открие фестивала през тази вечер от 20:00 ч.. Това е българо-канадска продукция на режисьорката Мая Йоцова, която прави паралел между градската среда в Монреал, където живее в момента и София, където е родена преди да замине за Канада.

Във фестивала разчитате на по-комерсиални заглавия или на по-скоро независими продукции?

Имаме всякакви заглавия. Такива, които провокират теми за разговори, след като свърши прожекцията, както предлагаме и съвсем комерсиални заглавия. Такова е „Банкси покрива Ню Йорк“. Той разказва за един проект на Банкси, който представя различни графити в Ню Йорк в рамките на 31 дни. Доста комерсиален филм. Друга история, която провокира за размисъл, но е и с доста солиден бюджет е „Скалъпената вина на Ай Уейуей“. Така, че имаме както големи продукции, така и некомерсиални арт заглавия, със съвсем скромни бюджети.

Ще има ли и други специални гости освен Мигел Анхел Кано?

Да. Двамата режисьори на „Открий отново Индия“ Мийнал Диксит и Томас Джон ще пристигнат в четвъртък, за да представят филма си. Тази вечер продуцентът на „Зелена мечта“ Росен Пасков ще представи филма си.

Наблюдава ли се по-широк интерес на българската публика към документалното кино?

Като цяло към документалното кино има доста по-скромен интерес, от колкото към игралната продукция. Но трябва да кажем, че през миналата година фестивалът имаше два пъти повече публика, от колкото през първата. Надяваме се така да стане и през тази година. Това ще може да се каже през следващата седмица, когато фестивалът приключи.

Възможно ли е един творец сам да създаде документален филм или е нужно да има телевизия зад гърба си, за да се получи качествена продукция?

Мисля, че ще му бъде трудно да разпространи филма. Кино салоните не са никак отворени към документалните филми. Дори ни се сблъскваме с тези изисквания на салоните. Очакванията са, че един игрален филм ще привлече много повече публика от един документален. Повечето програматори на кино салоните разсъждават, че ще загубят повече публика, ако прожектират документален филм, от колкото един игрален. Не знам дали на един български режисьор ще му е лесно да си разпространи филма. Трудно е да се намерят разпространители на документални филми. Сега е трудно. Но се надявам скоро ситуацията да се промени.