11 А: Училищна комедия с привкус на кифли и мутри

Да ви се похваля. Подпомогнах българското кино с 9 лв. Дадох ги да гледам „11 А“.  Това стана след дълги тегоби и колебание, дали пък да не гледам документалният филм за Меси, билета, за който е и по-евтин. В крайна сметка чувството за патриотизъм надделя и реших да подпомогна родното кино производство. Струваше ли си? Спорно е. „11 А“ не е нищо кой знае какво и нищо впечатляващо.

Филмът обаче поне няма претенции да е нещо повече. Той е просто весела комедийка с драматични елементи, която да привлече хората без работа през уикенда в кината. Те просто отиват, зяпат нещо за час и половина, похапват пуканки и си тръгват с усещането за уплътнено време. Реално погледнато този филм е просто уплътнител на време и нищо повече.

Всъщност, одобрявам опитите на българските режисьори да се пробват да правят комерсиални филми. Дори някои опити като „Живи легенди“ са симпатични. Тези филми поне привличат някаква публика, за разлика на други башмайсторски арт шедьоври, които дори и актьорите, играещи в тях после не гледат.

Истината е, че в България първо трябва да се научим да правим точно такива неангажиращи филми, преди да се насочим към опитите за арт шедьоври.

„11 А“ е филм насочен към младата публика. Всъщност той прави приличен за българските стандарти бокс офис, най-вероятно благодарение на доста ученици, които са отишли да го гледат. Филмът е на режисьорът Михаела Комитова, която се е пробвала да направи българска версия на „Опасен ум“, но в доста по-семпъл и лековат вариант. 

Лентата разказва класическата история за готината учителка, която попада в проблемен клас и чрез нестандартен подход превъзпитава учениците. Тук учителката е шампионка по танци, която мечтае за своя танцова зала. Всъщност тя чака да я построят и докато това стане си уплътнява времето като преподавател. Главната роля е за Яна Маринова, която всъщност си играе съвсем прилично.  Истината е, че тя има онзи усет за естествена игра пред камера, което я прави наистина успешна за екран актриса. Маринова се ориентира добре в ролята си и се опитва да води зрителя в сюжетната линия.

Като цяло обаче, в лентата няма запомнящи се образи. По-скоро всички са някак клиширани и напълно очаквани. Ралица Паскалева, например, е проблемна ученичка, тип кифла, която претърпява нещо като мини катарзис под наставлението на своята учителка. Паскалева обаче е добра млада актриса. Подобно на Маринова тя също има чувство за естественост на екрана. Личи й обаче, че е попреминала ученическите години и просто се напъва да напомня ученичка. Вероятно щеше да й е много по-лесно да играе ролята на учителката, която щеше и да й отива сякаш повече. През цялото време имах чувството, че ролята на проблемната мацка просто не е за нея, което някак се чувства откровено.

Ники Сотиров пък играе стандартния ексцентричен типаж на учител по философия, а Башар Рахал на потиснатия съпруг. Реално и в двата образа няма нищо запомнящо се, което ще рече, че актьорите просто запълват образите, ясно съзнавайки, че няма какво да измъкнат от тях. Като цяло актьорският състав се справя прилично, като се има предвид зададения му материал. Естествено имаме и Стан Яневски, по-известен като Виктор Крум. Тук той отново играе ролята на мутра, но на твърде некадърна мутра, която е напляскана по дупето от учител, навлизащ в третата възраст

Режисьорът Михаела Комитова заслужава поздрави, за това, че се е пробвала да направи комерсиален филм, насочен към младата публика. Това може да се определи като нещо свежо за родното кино. За съжаление обаче то си има доста кусури. Драматургията е изключително незавършена. Уж, героинята на Яна Маринова повлиява на жизнения поглед на своите ученици, но ние въобще не разбираме как става това. Тя просто излиза на дискотека с тях и после им става любимка. Реалните отношения между нея и учениците въобще не са развити по начин, който да служи на филма. Всичко е някак претупано и забързано.

В този филм няма нито един завършен образ. Учителката уж има проблеми с мъжа си, но никой не разбира защо са тези проблеми, как се развиват те и как се решават. Това е просто една загатнат сюжетна линия, която просто си стои като пълнеж. Героят на Башар Рахал е недоволен от съпругата си, но ние не разбираме защо е така. После той изведнъж решава, че отново я обича, вдъхновен от реч на учителя по философия. И с това се изчерпва цялата роля на неговия герой. Защо?

Във филма постоянно слушаме за проблемни ученици, но не разбираме защо са такива. Те имат някакви проблеми, но никой не казва какви са. Ралица Паскалева е нахална богата кифла и толкова. Не разбираме на какво се дължи поведението й или какво стои зад образа й. Дори типажа на главната героиня е на бързо очертан и пуснат по вълната. Имаме образа на ученика, който постоянно се напива и друса, защото имал някакви проблеми, ама какви са тези проблеми, никой не обяснява. Просто филмът е един пъзел с доста липсващи парчета. Цялата картина ни е ясна, но ги няма дребните елементи, които я правят завършена. Очевидно възможностите за драматургия са изпуснати. Изглежда, че филмът има претенциите да придава по-дълбоки послания, но си е останал на фаза семпла комедийка. Сценарият изглежда просто незавършен. Описана е основната идея, като нищо от основните й елементи не е развито.

Това е голям проблем за българските филми. Те или имат излишно усложнен сюжет, който преминава през излишни драматизация, за да стигне до пълно отегчение, или се радват на абсурдно опростен сюжет, който ги прави плоски и постни.

Във филма има потенциал за задаване на социални теми, но той е захвърлен. Основно се говори за отхвърлянето на сухото преподаване в училищата и неразбирането към нуждите на децата. Няма я обаче идеята за сблъсъка на поколенията. Загатнат е сблъсъка между младата и отворена учителка и възрастната, консервативна и огорчена историчка, но развитие по него няма. Драматизацията се губи. Има една добра сцена на разголване на Яна Маринова пред класа, но тя си остава единствена. И какво след това?

Иначе филмът е заснет прилично. Картината е добра, има и някои приятни сцени с танци. Общо взето притежава всичко нужно за една комедия.

Като цяло „11 А“ е филм за забавление. Неговият голям плюс е, че той няма претенции за нещо друго и целта му е просто да бъде видян. Все пак Михаела Комитова заслужава похвала, че се е пробвала да направи филм за масовата публика, опитвайки се да стигне до младата аудитория. Филмът си има много слабости, сюжетни и режисьорски, но в себе си сякаш той носи разбирането за тези слабости.

В крайна сметка „11 А“ е едно забавление, което ако имате време, няма да загубите нищо да погледнете. Пардон, само едни 9 лв., които е по-добре сами да прецените дали сте загубили...