Паркът край НИМ става музей

„Парковите пространства на Националния исторически музей - експозиция на открито” - така се нарича проектът, по който усилено се работи в музея от няколко месеца. Той е финансиран от програма „Култура” на Столичната община.

Целта е да бъде създадена културно-развлекателна среда за жителите и гостите на София, съчетаваща предимствата и възможностите на природните дадености за обогатяване и развитие на съществуващата експозиция, съобщават от музея.

 

Работи се главно в пространството около централните алеи, край южната колонада, както и на площите от двете страни на главния вход на НИМ. Там е изложен мраморен саркофаг с богата релефна украса.

Приключен е първият етап от биоцидната обработка на всички каменни постаменти и каменни паметници включени в експозицията на открито, транспортиране,монтаж и демонтаж на нови паметници, изработени са стойки за укрепването на пaметниците, изработени са в дигитален вид информационните табелки и табла на български и английски език и др.

 

Археологическите материали, които са представени на открито, са културното наследство с изключително национално значение. Голямо е разнообразието от епиграфски паметници, архитектурни елементи, надгробни плочи и статуи от I - IV век от н. е., когато българските земи са били в рамките на Римската империя. Експонираните паметници са 78 – главно от мрамор и варовик. Висока художествена стойност имат надгробната пластика, представяща развитието на римския портрет, сцените с погребално угощение и с Тракийския конник.

Надписи като „Регио Диптензис” съобщават за строежа на отбранителни съоръжения по северната граница на град Сердика за защита на провинция Тракия. Други надписи – като тези върху колоните, издигани край римските пътища, дават сведения за разстоянието до града, за самия град, за името на императора. Те свидетелстват за грижите, полагани за пътищата и за пътните станции в античността.

Информация за религиозния живот по онова време в Тракия и Мизия получаваме от статуи, статуарни групи и оброчни плочи на най-почитаните богове. Пеобладават изображенията на главния бог на траките през онази епоха - Тракииския конник, както и на боговете Дионис, Митра и на богинята Диана.

Не по малко важни са надгробните надписи, съдържащи данни за лични имена на видни граждани и чиновници и за етническата принадлежност на населението. Латински надписи дават сведения за легионите, кохортите, за военни и цивилни адмистрации.

Между архитектурните елементи има няколко украсени коринтски капители, контрастиращи с другия тип – йонийските, с по обикновена украса. Има и колони, които са поставяни в обществени сгради и в частни домове.

На многобройни плочи са изобразени ловни сцени, гладиаторски борби, циркови представления, селскостопански дейности.

Преаранжирани и първично почистени са каменни и оловни котви и щокове, като са добавени и най-новите изключително важни находки от тази година. Те са експонирани под колонадата на южната страна на Музея.

Изложените 65 котви и щокове са от камък и олово. Заедно с друга част, съхранявана във фонда и в централното фоайе на НИМ, те оформят една от най-богатите колекции на древни котви в света. Представени са различни образци на най-ранните котви от камък с един, два и три отвора. Те са доказателство за древното корабоплаване по тракийското черноморско крайбрежие и потвърждават едно от най-ранните писмени сведения за корабоплаването в древността - т. н. Таласократия или Господство по море. Този извор говори, че след Троянската война траките са господствали по море близо век и са доминирали преди много други известни мореплаватели като египтяни, финикийци и др.

Проектът предвижда изработването на пано от 5 кв. м, на което ще бъде представена с текстове и с графичен материал информация за древното корабоплаване.

Тези факти са малко известни на широката публика, така че осъществяването на проекта по програма „Култура” на Столичната община дава възможност за по-широка информираност на посетителите на НИМ. Подобна на нашата колекция няма в музеите по света, отдалечени от морските брегове.