Факти, новини, статии - Да извадим фактите наяве

6 октомври 1960 г.: Умира Николай Лилиев

Публикувана: 6 Октомври, 2018 07:29
1 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1144

На 06. 10. 1960 г. умира поетът Николай Лилиев. Под този псевдоним твори Николай Михайлов Попиванов. Той е роден на 26. 05. 1885 г. в Стара Загора. Отрано остава сирак. Учи в родния си град, а по късно в Свищов, където завършва Търговската гимназия (1903). Следва литература в Лозана (1905-1906), търговия в Париж (1909-1912). Работи като учител в София, Пловдив и Свищов, а известно време е чиновник.

Печата стихове за пръв път през 1905 г. в "Българан". Сътрудничи на редица литературни и хумористични издания - "Демократически преглед", "Оса", "Съвременник", "Наш живот", "Звено", "Везни"... Съредактор на сп. "Златорог". Представителна фигура на символизма в българската поезия, той е автор на стихосбирките "Птици в нощта" (1918), "Лунни петна" (1922), "Стихотворения" (1932). През 1934 г. пише последния си цикъл стихове "При морето". С приноси в българската театрална култура и сценична реч, преводач и автор на изследвания, портрети и спомени за български и чужди писатели и театрали.

По време на Първата световна война е редник и кореспондент. След войната работи в различни ведомства и редакции. В чужбина изготвя заедно с Никола Михов обстойна библиография за българския стопански живот. Драматург е на Народния театър в периода 1924-1928 и 1934-1960. Между двете световни войни е преподавател по френски език във Висшето търговско училище във Варна (1932-1934).

На читателите на Факти.бг предлагаме две от стихотворенията на Николай Лилиев.

Всред есенното запустение

Всред есенното запустение

пред вас съм пак, о дървеса!

Аз нося вашето смирение

и тъмните ви небеса.


Като бездомните ви листи,

угасвам тъжен и самин,

и мойте блянове са чисти,

и мойте сълзи са рубин.


Разбирам глухата ви песен,

и вашия безимен плач,

и в мене лъха морна песен,

и в мене пада скръбен здрач.


По моите безлистни клони

не тегне грозд, не тегне плод,

и моята въздишка гони

слънца в незнаен небосвод.


И моите мечти бездомни

ридаят в ледните мъгли

и мойто минало не помни

лъка на влюбени стрели.


И пия мълком аз забвение

от всяка бликнала роса.

Всред есенното запустение

аз пак съм ваш, о дървеса!


>>>>

Тихият пролетен дъжд

Тихият пролетен дъжд

звънна над моята стряха,

с тихия пролетен дъжд

колко надежди изгряха!


Тихият пролетен дъжд

слуша земята и тръпне,

тихият пролетен дъжд

пролетни приказки шъпне.


В тихия пролетен дъжд

сълзи, възторг и уплаха,

с тихия пролетен дъжд

колко искрици изтляха!

България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.