Меката сила на Китай

Китай внушава различни образи на света. С храна – прочутата патица по пекински. С бойни изкуства – небезизвестният Брус Лий и обезкуражаващите му умения. Със спорт, архитектура и какво ли още не. Стереотипи или не, това са символите на китайската „мека сила“, както се нарича разпространението на културно влияние по света.

Изразът е формулиран от американския учен Джоузеф Най като противовес на ширещото се през Студената война свръхвъоръжаване, при което водещ фактор е страхът.

Западния образец на „меката дипломация“ е най-виден в лицето на САЩ. Китай няма причина да стои по-назад. Но дали се справя?

Олимпийските игри в Пекин (2008 г.) бяха страхотна възможност да се подобри образът на страната. „Това бе много положителна крачка към подобряването на „меката сила“ на Китай“, твърди пред Си Ен Ен Скот Кроник, който съветва бизнесмени, гледащи към необятния пазар на азиатската страна.

Подобни мащабни спорни събития не са единственото, което Пекин прави, за да подобрява образа си по света. Откриването на културния институт „Конфуций“ е крачка в тази посока – така се промотира ученето на китайски език и красотите на китайската култура. Негови центрове има открити във водещи университети и колежи по света, както правят немският институт „Гьоте“ или Британският съвет.

„Усеща се, че меката сила на Пекин расте. Все повече чужденци са наясно с постиженията на Китай, все повече те имат досег с китайската култура и трябва да се съобразяват с мнението на Китай по всички световни въпроси“, твърди американският пиар Джон Холдън, който живее в Пекин.

Докато Китай се модернизира и замогва, мнозина се тревожат какво ще прави азиатската страна в ролята си на световен хегемон. Рисуван в различни цветове, образът на Китай е неясен и вероятно се крие някъде в скалата от „Добрия брат“ до „Империята на злото“.

През 2005 година комунистическата страни обяви официално намерението си да се превърне в глобален играч по мирен път. В документът пише, че „Китай не е търсил хегемония в миналото, не го прави сега и в бъдеще, когато стане по-силен, също няма да е така“. Твърди се, че развитието на Китай няма да бъде пречка или заплаха за никого.

Проучване сред 22 държави обаче показва, че САЩ продължават да са гледани с по-добро око от Китай.

Неслучайно негативните оценки за Китай се свързват с мрачните събития, които се разиграват на територията на комунистическата страна – политически репресии, медийна цензура, нарушаване на човешките права ...

Домашните проблеми, „скелетите в гардероба“ и тоталният контрол над обществото явно са пречка пред усилията на Китай да подобри образа си зад гранича и да се представи като протягащ ръка приятел.

„Смятам, че хората уважават икономическия напредък на Китай и огромните усилия на китайския народ. Но китайското правителство няма почти никаква „мека сила“ пред света“, твърди дългогодишният анализатор на Китай Джеймс МакГреръг. Той е убеден, че китайската „мела сила“ има един изначален проблем – идеологията. 

Забраненият град: