Съсипаните съкровища на Сирия

Масовото избиване на невинни хора в Сирия е страшно. Но в страната умират и корените на европейската култура - безценни византийски и средновековни съкровища биват разрушавани и разграбвани. Сирийската трагедия е и наша, пише "Дойче Веле".

Апамея е град с древна и богата история. Още преди рождението на Христос градът е имал половин милион жители. Останките от славните стари времена дават достатъчно ясна представа какво великолепие е царяло в този град през вековете. Но и те са вече жертва на гражданската война в Сирия. Старинните колони биват обстрелвани с танкове, към цитаделата хвърчат гранати, булдозери рушат стените, за да отворят път за танковете. Апамея принадлежи на снайперистите. И на черния пазар.

Варварства и унищожения

Гражданската война винаги е и културна катастрофа, тъй като превръща цялата страна в бойно поле - включително храмовете, музеите, старинните градски части и гробищата. В случая със Сирия войната засяга страна, чиято изключителна значимост за културната история на човечеството бе осъзната едва преди няколко десетилетия. Именно поради това и до днес археологическите богатства на Сирия са слабо известни, а драмата със сирийските културни съкровища не ангажира особено западното съзнание. Боевете в Сирия се водят от миналото лято, от месеци постоянно излизат информации за разрушения и разграбвания. Но голям шум и протест срещу извършваните варварства няма.

В средата на май излезе първото мащабно изследване за състоянието на археологическите обекти в Сирия. Негов автор е Ема Кънлиф, а преценката й е смразяваща: от разкопките в Тел Халаф недалеч от границата с Турция до късноримските и ранноислямски сгради в Хауран на границата с Йордания няма вече нито едно място, където сирийската служба за опазване на паметниците на културата да може да защити съкровищата си от унищожение. Музеите се разграбват, златните статуи и бронзовите оръжия се изнасят, джамиите и църквите се обстрелват с гранати. Старият град на Хомс е разрушен, както и джамията "Ал Омари" в Дара, чийто фундамент е от времената на първите халифи. Списъкът със съсипаните останки от стари времена става все по-дълъг.

Палмира, разграбената

Културното богатство на Сирия е свързано с географското положение на страната. В продължение на четири хилядолетия на това място се кръстосват влиянията на шумери, вавилонци, египтяни, асирийци, хети, перси, гърци и римляни. Архитектоничният символ на това средище на култури е град Палмира, в който различните строителни елементи са смесени в един уникален локален стил. През пролетта и есента Палмира е пълна с туристи, сега е празна. Некрополите са обирани нееднократно, в средновековната крепост са се настанили войници от армията на Асад. През нощта из града обикалят мародери, които се опитват да измъкнат последните останали ценности.

Не по-малко драматично е положението в сирийските музеи, някои от които се оказват буквално насред бойните действия. През юли 2011 правителството на Асад издаде меморандум, по силата на който някои от най-ценните музейни експонати бяха прибрани в трезора на сирийската централна банка. Преобладаващата част от експонатите остава обаче беззащитна срещу нападенията на въоръжените грабители. Много от находките нито са описани систематично, нито са заснети. Което само улеснява крадците в пласмента на плячката на международните пазари.