Възстановка на ритуал за почит към светлината

Сдружението за антични и средновековни реконструкции "Сила" възстанови ритуала за почит към светлината, блясъка, силата и нейните антични богове, чествани от античния свят с различните превъплъщения - на тракийския Плейстор и елинския Арес.

Мястото не е случайно – това е мегалитът над село Бузовград.

Мегалитът над село Бузовград (Врата на богинята Майка и Бащин камък или Бубакая), понякога наричан „Българският Стоунхендж” представлява древно светилище от времето на късния енеолит и началото на бронзовата епоха.

Намира се по северните склонове на Сърнена Средна гора в близост до село Бузовград, община Казанлък. Източно от мегалита в близост се намира римската крепост Бузово кале.

Погледнато в по-голям мащаб мегалитът попада на

един от върховете на триъгълник,

на чиито други два ъгли се намират столицата на одрисите Севтополис и могилата Голяма Косматка. Според Александър Фол на отсрешните старопланински хълмове, виждащи се през „прозореца” има изградени подобни съоръжения. Възможно е освен култови съоръжения да са използвани и като военни наблюдателници и комуникационни точки. При ясно време връзката между тях се е осъществявала с бронзови слънчеви огледала, а през нощта с огньове.

Археолозите определят, че съоръжението е използвано още от населението обитаващо българските земи преди траките, а по-късно е наследено от самите траки. Вероятно то е изградено в периода 1800 - 1600 г. пр.н.е. Според предположения на археолозите в околността трябва да съществува древен некропол, но досега такъв не е открит.

В района на мегалита „Врата на богинята Майка“ е разпръснат част от праха на починалия през 2006 г. бележит траколог Александър Фол. През 2009 г. на един от гигантските камъни в деня на лятното равноденствие е поставена каменна плоча в негова чест.

Бащиният камък - Снимка Ценко Илиев:

В близост до Слънчевата врата се намира друго скално образувание наречено „Бащин камък“. Вероятно това е естествена природно образувана скална група наподобяваща на пенис с тестиси. От тук идва и характерното му наименование.

Според древната религия и вярвания на траките, изгревът на слънцето символизира раждане, а залезът - смърт и отвъдния свят на мъртвите. Поради тази причина мегалитът вероятно символизира „Врата към отвъдното”. Предполага се, че е използван при култови ритуали и погребения на тракийски аристократи и жреци.

Основното предназначение на съоръжението е да поддържа календара на траките. Навярно мегалитът е използван от древните за измерване на продължителността на астрономическата година и на годишните сезони. Това било възможно, защото слънчевите лъчи при залез, в деня на Лятното слънцестоене 21 юни), минават точно през отвора, оформен от каменните блокове, и падат на отсрещната скала.