Разгаданата Илиада разкрива мистериите на траките и на Витоша

Най-забулената в мистерия планина е Витоша. За траки, мегалити, ритуални светилища, обсерватории се говори в цялата страна. За Витоша - нищо. Дори и за мегалитите там учените мълчат. Но.... един литератор решава да разчете символиката в Илиада. И стига до Варненския некропол, после до неразгаданите побити камъни до Варна и след това...до Витоша. Това е Георги Велев, който след Илиада открива и тайните на тази уникална планина.

„Непрочетената „Илиада”  е  ново решение на Омировия въпрос и изследва неподозирани страни на сътворената в Александрийската библиотека „Илиада”.

В послеслова, въз основа на проследените в „Илиада” мегалитни обекти, чрез които се следи хода на времето, са анализирани подобни грандиозни мегалитни комплекси в България, които са били широкоизвестни в древността.

Книгата е литературно изследване на „Илиада”, което започва от откриването на структурата на щита на Ахил. За разлика от безбройните опити да се опише композирането на щита (концентрични кръгове, сектори и пр.), стигнах до извода, че това е спирална конструкция. Всъщност спиралата е най-разпространената космическа конструкция – открива се в структурирането на галактиките, а и на микроравнище във всяка клетка. Случи се така, че се увлякох по спиралата на щита и навлязох в неподозиран свят на тайни и загадки. Колкото повече се трупаха те, се уверявах, че  „Илида” е езотрично произведение, в което е заложено цялото знание – научно, философско и религиозно  на древността.

 Оказа се, че зад легендарния Омир (само прочут аед –изпълнител на Троянския епос) стоят най-великите учени не само на онази епоха, а и на всички времена – Евклид, Ератостен, Архимед, Зенон, Платон, Аристотел.

В изследването са проанализирани стотици случаи, в които зад поетичните образи се крият чисто научни казуси. Такива са например погребалните игри в чест на Патрокъл в XXIII песен. Същото важи и за даровете, с които Агамемнон иска да върне Ахил във войната (IX и XIX  песни). Особено интересни са даровете на Ахил за победителите в състезанията в чест на любимия му другар. С конкретни числа е доказано, че в основата на тези дарове стоят компонентите на прецизен воден часовник, които отброява не само, часовете, но и дните на астрономическата година. Въобще измерването на времето играе изключително важна роля в „Илиада”. По особено оригинален начин – чрез играва на звездата Сириус в деня на еснното равноденствие – обозначено с точност до секунди избухаването на Троянската война.

В основата на всички замервания на времето стои мегалитната култура на траките. Показано е как чрез мегалити е обозначено цялото троянско поле и прилежащита му територии. Целта на поставянето на тези мегалити е да се следи стриктно ходът на слънцето, посредством което древните са се ориентирали в годишните времена. Всички тези изследвания наведоха автора на мисълта, че по нашите земи трябва да са останали видими мегалитни следи от траките. Но резултатите се оказаха повече от необичайни. Докосвайки се до смелостта и въображението на древните, засвидетелствано в „Илиада”, се достигна до тезата, че Витоша, Побитите камъни край Варна, Сините камъни край Сливен, Белоградчишките скали, хълмовете в Пловдив и Метеора в Гърция са грандиозни мегалитни комплекси, едно от предназначението на които е следенето на движението на слънцето. Една част от тези идеи са развити в „Непрочетената „Илиада”, а друга в последвали десетки публикации.

„Посланието Побити камъни” следва книгата за Илиада. „В книгата, опирайки се изследванията на Хр. Смоленов и Хр. Михайлов, че във Варненския халколитен некропол е заложена система от геометрични знания, правя съпоставка между артефактите от съкровището и мегалитите от Побитите камъни, при което се откриват отчетливи паралели. В крайна сметка доказвам, че предметите от некропола са еталони и идеен проект за изграждането на Побитите камъни”, казва още авторът.

 Дяловете на Побитите камъни (Бановска група; Слънчевска група; Централна група; Страшимировска група; Дренака и пр.) са стриктно разположени по оста север-юг. Това издава преднамереност в тяхното изграждане и отхвърля тезите за естествения им произход, защото ако са били на морското дъно (задължителен елемент на всички хипотези за природното им образуване), то комплексите не биха били така прецизно обособени. Ако са произлезли от морето, то между тях задължително биха останали промеждутъчни части. А на терена ясно се вижда, че границите на комплексите са подравнени като по конец.

Побитите камъни са така съградени, че да следят хода на слънцето, което проличава в кардиналните точки в неговото движение - дните на пролетното и есенното равноденствия и също на зимното и лятното слънцестоене. Тези твърдения са фиксирани със снимков материал, публикуван в централни печатни издания.

Всеки един от дяловете на Побитите камъни има свой собствен облик, отличаващ го от останалите. Този аргумент също отхвърля хипотезите за естествения им произход. Нима на дъното на морето условията са били така различни само в разстояние на 2-3 километра, че да се получат съвсем специфични конфигурации? Същевремено, въпреки очевидните различия на отделните комплекси, между тях има общи черти, интерпретирани с виртуозност.

Във всеки отделен елемент на Побитите камъни (колони, пещери, струпвания и пр.) се откриват геометрични зависимости. Например: обиколката на една колона е равна на нейната височина. Съставящите фрагменти на колоните са в пропорциите на златното сечение или следват отношението на числото "пи".

 В границите на един комплекс отделните му елементи са подредени във фигури, характерни за мегалитните структури (кромлех, долмени и пр.), чието предназначение е да следят хода на слънцето и звездите.

Справка: Георги Велев

Георги Велев е роден на 01.11.1952 г. в гр. Казанлък. Завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Публикувал е студии върху творчеството на Емилиян Станев, Елин Пелин, Йордан Йовков, Достоевски, Шекспир.

Автор е на книга за Христо Ботев: "Геният... премълчаното" (1998), на сборника "Достоевски. Шекспир. Приключения зад сцената" (2003) и на изследването "Непрочетената "Илиада" (2010). Книгата „Посланието Побити камъни” е от 2011 г.

.