31 Декември, 2012 09:00 4 552 2

Има ли златен дъжд в културата за 2012 година

  • археология-
  • кино-
  • театър-
  • съкровище-
  • изкуство
Има ли златен дъжд в културата за 2012 година - 1
Снимки: БГНЕС, Калин Николов

В поредна година на стагнация и безпаричие за хората на изкуството и науката поне някои от тях бяха възнаградени от професионалната Фортуна  със златни дарове. В с. Свещари, Разградско, специалисти от екипа на проф. Диана Гергова от Националния археологически институт с музей при БАН намериха през ноември уникално тракийско съкровище при разкопаването на т.нар. Омуртагова могила в центъра на древната политическа и религиозна столица на гетите.

Сред изключително добре запазените златни артефакти от ІІІ-ІV век пр. Хр. с общо тегло 1,5 кг има диадема, 4-5 гривни, украшения за конска сбруя, множество апликациии с женска глава на богиня, и – гвоздея на колекцията! - начелник с изящно изработена конска глава, преминаваща в лъвска в основата си. Подобна находката досега не е откривана на територията на България, сподели проф. Гергова с надеждата Министерството на културата да отпусне допълнителни средства за археологическите проучвания.

Шефът на НИМ Божидар Димитров пък отсече, че изкопаният през юни скелет на „вампир“ в Созопол, наред с тамошните „мощи на св. Иван Рилски“, могат да донесат приходи, колкото някой средностатистически завод – така както Перперикон в момента печели повече от Оловно-цинковия комбинат в Кърджали. Тялото на нарочения за кръвопиец и вещер средновековен „неудобен интелектуалец“ е било прободено с лемеж (желязна част от рало), за да бъде ритуално неутрализиран.

Останките бяха открити в гроб от ХІІІ-ХІV век до абсидата на църквата „Св. Николай Чудотворец“ в морския град, където според християнската традиция се полагат само знатни и благородни хора. По-късно скелетът на българския граф Дракула при засилени мерки за сигурност бе пренесен в столичния НИМ, но Димитър Недев, директор на Историческия музей в Созопол, вярва, че той ще се завърне по „родните места“ за новия туристически сезон догодина, за да бъде експониран в специален лапидарен комплекс.

Преди още да започне да носи приходи, така или иначе „вампирът“ донесе популярност на родната дестинация, след като наскоро бе включен в класацията на National Geographic за най-разглежданите новинарски снимки на 2012. В галерията от Топ 10 в сайта на списанието няма друг кадър, посветен на археологията, което прави „нашия човек“ най-популярната находка сред читателите му.

По-земни неща занимаваха министъра на културата Вежди Рашидов през годината. През септември той символично удари първата копка на т.нар. Български Лувър, който според него трябва да издигне снага за 10 месеца в бившите сгради на Техническия университет до паметника на Васил Левски. Мегаломанският проект ще глътне над 27 млн. лв. европари, но пък готовият музеен комплекс ще разполага с 20 000 кв.м. разгърната площ, голям скулптурен парк, зали за гостуващи изложби, модерни фондохранилища и реставрационни ателиета.

Рашидов не пренебрегна и истинския Лувър: в Париж той подписа договор за 5-годишно сътрудничество с шефа му Анри Лоарет и договори най-красивите кралски зали за представянето на българско изкуство. Експозиция с образци от историческото ни наследство ще заеме централно място в прочутата Кралска зала на седемте камини. Лувърът ще покаже през пролетта на 2014 г. изложба на тракийското злато, демонстрирайки, че по нашите земи е  протичал изключително ценен обмен между цивилизациите.

С активност около изложбени пространства се зае и самият министър-председател Бойко Борисов. Правителството прехвърли безвъзмездно правото на собственост върху галерията на столичната ул. „Шипка“ 6 на Съюза на българските художници след десетилетен спор със Софийския университет, който получи за компенсация сградата на бившия механотехникум на бул. „Стамболийски“. За благодарност художници натегачи предложиха Бойко Борисов за почетен член на Съюза, но той благоразумно отклони поканата.

В противен случай може би трябваше да се очаква премиерът да се разпише и като автор на изложба авангардно изкуство, но вместо него с това ни зарадва световноизвестният ексцентрик Деймиън Хърст. Британецът, обявен за най-влиятелен и най-скъпоплатен  жив художник в света, бе представен през октомври в НХГ с инсталацията „Нова религия“, обединяваща  скулптури, конструкции и картини с идеята, че науката днес е модерният култ. Кръст, украсен с хапчета вместо със  скъпоценни камъни, сребърно сърце, прободено с бръсначи и игли и увито в бодлива тел; детски череп и гигантска таблетка в мрамор бяха сред елементите, изразяващи идеите му.

В родното кино пък се скараха около критериите за финансиране на проекти, както и относно българската кандидатура за награда „Оскар“ в категорията за чуждоезичен филм. Продуцентите на лентата „Аве“ - KB films и Камера ООД, възроптаха с открито писмо до медиите срещу избора на „Кецове“ да участва в престижната надпревара.

Решението „Кецове“ да представлява страната ни бе взето от Националния съвет за кино, докато Българската филмова академия беше определила „Аве“ за най-добър филм родно производство, режисьорът Константин Божанов бе отличен за дебют в игралното кино, а актьорът Ованес Торосян - за най-добра главна мъжка роля.

Именно „Аве“ е носител на най-много международни награди и е един от най-успешните в международен план наши филми през последните 20 години, изтъкнаха в официалното си становище продуцентите. „Аве” е първият български филм от 1979 насам, селекциониран в състезателната програма на Седмицата на критиката в Кан.

Той се задържа 12 седмици на френските екрани, получи разпространение в 6 държави, а през 2013 г. му предстои да излезе в още 8, напомниха те. За него има над 100 положителни рецензии в международната преса и е поканен на повече от 60 престижни фестивала в 34 държави.

Но, така или иначе, нито една от двете младежки истории Made in BG не влезе в краткия списък на 9-те заглавия, които ще определят 5-те номинации за приза на Американската киноакадемия за чуждоезичен филм. Още много път има да извървим до „Оскар“-ите, коментира по този повод актьорът режисьор Ивайло Христов.

В замяна на това пък приоритетно театралният режисьор Явор Гърдев направи забележителен пробив в Холивуд. Той бе избран от продуцентската компания Kalliope Films да заснеме  високобюджетния епос „Тезей“ по мотиви от гръцката митология. Мащабната творба с предполагаем бюджет от $ 50 млн. ще изобилства от сложни специални ефекти, за които ще се погрижат хора от екипа на „Аватар“ и „Спайдърмен 2“.

„Тезей” ще бъде вторият филм на Гърдев след дебютния „Дзифт” (2008), спечелил куп международни награди, сред които и за най-добра режисура на престижния Московски кинофестивал. Тази година българинът отново присъстваше на форума, но като член на конкурсното жури. Явор Гърдев привлече вниманието на Холивуд именно с „Дзифт“, който беше показан в САЩ и дори имаше вероятност по него да бъде направен римейк на английски език.

Гърдев бе протагонист на годината и на сцената. Предвидимо и във висша степен справедливо той се наложи като едноличен лидер в дисциплината печелене на статуетки при поредното 22-ро издание на театралните награди „Аскеер” в края на май. Два негови магнетични спектакъла в Народния - „Нощна пеперуда“ и „Ръкомахане в Спокан“, му донесоха 5 награди.

Най-новата му постановка с академичната трупа - „Хамлет“, ако и според мнозина да не е връх в кариерата му, със сигурност е сред най-коментираните заради особения поглед към класическата трагедия и заради няколкоминутната голота на актьора в главната роля Леонид Йовчев.

Плът можеше да се мерне и в друг жанр. С музикалното си присъствие ни осениха самата топзвезда Лейди Гага и Дженифър Лопес, която преди няколко години ни „отсвири“ от календара си. Последната дори загърна форми с българския трикольор. Очаквано или не обаче най-голям фурор сред публиката за пореден път направи нашата дива Лили Иванова.

Единствено за нейния мегаконцерт огромната „Арена Армеец“ се напълни до козирката и организаторите безпрецедентно трябваше да пуснат билети и за местата зад сцената, откъдето феновете на ветеранката можеха само да я слушат, но не и да я гледат. Може би заради това в интернет форумите се появиха и версии, че на плейбек пее нейна двойничка...  

За съжаление събитията в артистичния живот на България не бяха само радостни. През годината трябваше да се сбогуваме завинаги с изтъкнати и обичани от поколения хора на изкуството. Простихме се с интелектуалното обаяние на Коста Цонев, с абослютната духовност на Наум Шопов, а преди броени дни - и с виталното като българския корен и здраво като земята присъствие на Георги Калоянчев. И още - със Сава Хашъмов, Ангел Георгиев-Ачо, Георги Черкелов, Младен Киселов... За техните полети на сцената и екрана българинът има благодарна памет...

Подборът е на редактора на Факти.бг.

 


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 ст

    0 0 Отговор
    а нещо за книги и художници или тц
  • 2 муспи

    0 0 Отговор
    Книгите и художниците са забранени от синедриона за да се улесни геноцида.