165 години от рождението на Ботев - гения идеалист

Днес се навършват 165 години от рождението на един от малцината гении идеалисти на България - поетът революционер Христо Ботев, останал в народната памет както с литературното си наследство от едва двайсетина, но велики стихотворения, така и с обществено-политическата си дейност.

Тържествата по случай рождението на Христо Ботев в неговия роден Калофер ще продължат два дни, съобщи Ася Николова, директор на Националния музей „Христо Ботев” в града, който е организатор на честванията.

Те започнаха още вчера в лекционната зала на музея със среща-разговор под наслов „И Ботев ще е в моето сърце”. Вечерта в салона на читалището се състоя концерт с участието на танцьорите от ансамбъл „Пирин”- Благоевград, а акад. Георги Марков произнесе тържествено слово.

Днес в 11.00 часа започва митинг-поклонение пред паметните места, свързани с живота на Христо Ботев. В двора на къщата-музей пред паметника на Ботевата майка, актьорът Иван Налбантов ще рецитира първото стихотворение на поета - „Майце си”. Там се намира и първият бюст-паметник на революционера, поставен през 1930 г., който е и първата стъпка към оформянето на Мемориалния комплекс „Христо Ботев”.

Венци и цветя ще бъдат поднесени и пред паметника на бащата на Ботев – Ботьо Петков. Ротата на 61-ва Стрямска механизирана бригада-Карлово ще поднесе гирлянд на славата пред паметника на героя. Граждани и общественици също ще положат венци и цветя в знак на почит към своя велик съгражданин.

В София кметът Йорданка Фандъкова ще поднесе в 12.00 ч. цветя пред паметника на Христо Ботев в Борисовата градина, съобщиха от пресцентъра на общината.  От 13.00 ч. пред бюст-паметника на Христо Ботев в Борисовата градина ще започне тържествено честване, организирано от Столична община, Министерство на отбраната и Общонародна фондация „Христо Ботйов”.

В програмата са включени слово на вицепрезидента на Република България Маргарита Попова, изпълнения на вокална формация „Юлангело”, Хорова асоциация „Света София” и актрисата Джуни Александрова.

Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (по нов стил - 6 януари 1848 г.) в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. През октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев - "Майце си". От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. "Дунавска зора". През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски.

През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия - в. "Знаме".

През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения". През май 1876 г. след новината за Априлското въстание Ботев организира чета и става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг.

На 20 май 1876 г. е последният тежък бой с турците - привечер след сражението куршум пронизва Ботев под връх Камарата, между суровите склонове на Врачанския балкан.