Софийската опера ще почете Гюзелев за 85-та му годишнина

Софийската опера ще отбележи годишнината на оперната легенда и художника Никола Гюзелев през ноември, съобщиха от фондация "Никола Гюзелев". Тогава ще бъде връчена и международната награда на името на големия бас за оперно изпълнителско и изобразително изкуство.

През 2016 г., за неговата 80-годишнина, на негово име бе наречен Летният театър в родния му град Павликени и площад в София.

Гюзелев е роден на 17 август 1936 г. Още първите години от живота му са белязани със знака на музиката и живописта. Започва да пее от съвсем малък. На 11-годишна възраст вече изпълнява главната роля в оперната постановка "Малкият цигулар" в родния си град. На същата възраст осъзнава, че има и друга дарба - на художник. Така започва да рисува, да пее и да свири, като в различни периоди от детството си вярва, че ще бъде велик художник, ненадминат певец или бъдещ Паганини.
Когато е на 15, веднъж чува по радиото изпълнение, което го кара да "замръзне". Монологът на Борис от операта "Борис Годунов" на Мусоргски в изпълнение на Едмонд Косовски пробужда в него любовта към операта. През 1951 г. семейството му се премества да живее в София. Започва да посещава оперни и театрални спектакли, в училищни концерти изпълнява ролите на княз Игор, Иван Сусанин и тореадора от "Кармен". Не спира и с рисуването - печели конкурси в училище. Приет е в художествената академия, в специалността "Живопис". Като студент се отличава с ярка дарба и отлична техника.

По време на следването си учи и пеене при Цветана Събева и Илия Йосифов, и става солист в ансамбъла за песни и танци при Министерството на вътрешните работи. Явява се на конкурс за нови членове на академичния хор "Георги Димитров", където изпълнява ария на Иван Сусанин и печели конкурса. Участва в редица концерти и фестивали в Москва, Виена и Хелзинки (1962), където е отличен със златен медал като солист.

През 1960 г., когато с отличие завършва висшето си художествено образование, му предлагат договор за работа в Операта в Берлин и той се подготвя да замине. По това време Гюзелев се среща с оперния певец и музикален педагог Христо Бръмбаров и взима решение да остане в България и да учи пеене при него. Завинаги остава благодарен на учителя си, за когото през целия си живот говори с много обич и почитание.

През 1960 г. Гюзелев става стажант в Софийската народна опера. Година и половина по-късно - на 27 юни 1961 г., дебютира в ролята на Тимур в премиерния спектакъл на "Турандот". През 1961 г. става и редовен артист в Народната опера. Следват ролите на Миха от "Продадена невеста" и отец Гавраил от операта на Константин Илиев "Боянският майстор".

През 1968 г. за пръв път стъпва на сцената на театър "Реджо" в Парма, Италия, и грабва сърцата на публиката. Той изпълнява ролята на Атила от едноименната опера на Верди. Успехът му е колосален. Гюзелев пее на големите оперни сцени в Европа, Северна и Южна Америка, Австралия, Япония. Негови партньори на сцената са били Борис Христов, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Ана Томова-Синтова, Владимир Атлантов, Евгений Нестеренко, Елена Образцова, Франко Корели, Джоан Съдърланд, Лучано Паваротти, Пласидо Доминго, Пиеро Капучили, Ренато Брузон, Катя Ричарели, Грейс Бъмбри, Лео Нучи и много други.

Неговите последни изпълнения на голямата сцена са в Италия, на Арената в гр. Мачерата с ролите на Филип Втории и Великия инквизитор от "Дон Карлос" на Верди през лятото на 2005 г., както и в Прага - с концерт в прочутата концертна зала "Рудолфинум" през декември 2008 г. В Софийска опера пее на Коледния концерт по случай удостояването му със званието Доктор хонорис кауза на БАН през декември 2009 г.