НИМ стопанисвал панагюрското съкровище незаконно

Панагюрското златно съкровище е вписано незаконно в инвертарната книга на Пловдив, защото няма приемно-предавателни протоколи. Това обясни пред bTV един от наследниците Павел Цветанков. Той и Стефка Ангелова са потомци на братя Дейкови, които намерили съкровището, докато копаели глина за тухли.

Наследниците искат панагюрското съкровище да им бъде върнато. Павел Цветанков и Стефка Ангелова твърдят, че златните съдове са открити на частна земя и не са откупени от държавата. Двамата ищци се позовават на Закона за старините от 1911 г., който е действал през 1949 г., когато е открито съкровището. По думите им съкровището не е оценявано по онова време, а е трябвало това да бъде направено.

"Людмила Живкова издава заповед, с която съкровището трябва да дойде в София, но тя никога не е изпълнена, защото то не е заведено към БАН”, обясни Цветанков. След създаването на Националния исторически музей (НИМ) през 1982 г. златните съдове са вписани в книжата с различни номера и размери от оригиналните, твърдят още наследниците.

„НИМ вече 32 години стопанисва незаконно тази вещ”, коментират те. Цветанков цитира изказване на ексминистъра на културата Вежди Рашидов, че ведомството не знае как е придобито съкровището и чия собственост е.

Шефът на историческия музей в Пловдив Костадин Кисьов отбеляза, че този спор не се решава от археолози, а от прависти. „Братята са предали съкровището на държавата срещу заплащане”, каза той. Наследниците обаче контрираха, че парите са били награда, а не откупуване на съкровището.

До месец Върховният административен съд трябва да излезе с решение за собствеността на съкровището, открито от тримата братя Дейкови.

В съдебната зала не се явиха представители нито на Министерството на културата, нито на Националния исторически музей, които да защитят тезата, че панагюрското златно съкровище е публична държавна собственост

„Аз съм в сферата на музеите от 32 години и не се учудвам от реакцията на държавните органи, които в повечето случаи не изпълняват законите и не се грижат за държавната собственост”, коментира Костадин Кисьов - директор на Регионалния исторически музей в Пловдив.