Брадли Купър отново ще атакува Оскарите с новия филм на Гийермо дел Торо (ТРЕЙЛЪР)

Брадли Купър отдавна счупи стереотипа на красивото лице от големия екран и вече никой не го приема лековато в ролите му, просто защото се оказа, че е един великолепен актьор. Мнението ми за него се затвърди и след „Улицата на ужасите“, където играе главната роля в новия филм на Гийермо дел Торо.

47-годишният актьор влиза в необичайната роля на медиум от края на 30-те и началото на 40-те години на миналия век. Както може да предположите, това са едни особени времена, в които светът навлиза в нова война, а шоубизнесът и в частност цирковото изкуство не попадат в дневния ред на обикновения американец. Хубавото обаче е, че Втората световна война служи по-скоро за фон, който да ни потопи в атмосферата на обикновения американец, търсещ мястото си под слънцето.

Тук е моментът да спомена, че филмът е базиран на книгата на Уилям Линдзи Грешам, който публикува романа си „Улицата на ужасите“ през 1946 г. Година по-късно е направена и първата кино-адаптация от Едмънд Гулдинг, но днешното произведение залага изключително на колосален каст от актьори, обединени около безспорния гений на дел Торо.

До тук със сухата материя, защото не искам да допускам грешката на режисьора, като ви отегча преди да стигнете до финала.

Снимка: Alexandra Film

Проблемът на „Улицата на ужасите“ е именно продължителността. Филмът е разтеглен до безсмислените 150 минути. За толкова време човек спокойно би могъл да се пренасити дори на присъствието на Брадли Купър, Кейт Бланшет, Тони Колет, Уилям Дефо, Ричард Дженкинс, Рууни Мара и Рон Пърлман. (бел. ред. Сега разбирате, какво имах предвид с „колосалния каст“)

Зрителят бързо влиза в крак със събитията и разбира кой за какво се бори, но след известно време фокусът започва да се губи. Прекалено дълго сме принудени да наблюдаваме тишината на екрана и макар да имаме възможност да обследваме всяка една емоция на персонажите и всеки един детайл от външния им вид, неизбежно започваме да си задаваме един от най-лошите въпроси, който може да възникне за един филм - „Кога ще свърши?“

Нека оставя продължителността на лентата настрана, за да напиша още няколко позитивни думи преди да приключа с анализа си, защото, въпреки това, „Улицата на ужасите“ ми хареса и смятам, че е филм, който си струва гледането.

Самата история е нещо, в което мнозина биха открили себе си. Не се ли борим всички за личното си щастие? Колко пъти животът ни е слагал прът в спиците на колелото? Дали не сме изпуснали птичката, която ни е кацнала на рамото? Защо едновременно обичаме и мразим близките си? Това са все въпроси, на които главните герои ни дават отговори, но, докато едни знаят кога да спрат да задълбават, други са готови да преминат границата и да я прекосят толкова дълбоко, че дори тя да изчезне от хоризонта зад гърба им.

Бих искал накрая да приключа с предупреждение. Заредете се с нужното търпение преди да влезете в салона. Купете си големи пуканки, скрийте една минерална вода от супермаркета в чантата на гаджето, минете през тоалетната и едва тогава се настанете удобно в креслото. А преди това подберете прожекция във възможно най-неудобния час за масите, защото ви гарантирам, че мнозина няма да проявят нужното търпение и ще започнат да се подхилкват и да си ровичкат в телефоните, докато мислят, че техните 10 лв. за билет им дават правото да развалят удоволствието на всички останали в залата.

„Улицата на ужасите“ ще стои гордо в биографията на Гийермо дел Торо, а Брадли Купър като нищо може да спечели дългоочаквания си Оскар след деветата си номинация. Ако не друго, поне ще изкарат доста пари.