„Топ Гън: Маверик“ определено надскочи предшественика си (ТРЕЙЛЪР)

Едва ли мнозина ще се съгласят с мен, но „Топ Гън“ от 1986 г. е един от най-прехвалените военни филми, правени някога. Това обяснява до голяма степен скептицизма ми за продължението, което се появява цели 36 години по-късно. Очакванията ми бяха за още американски онанизъм по повод военното величие на страната, но с леко сладко-кисело огорчение признавам, че „Топ Гън: Маверик“ е не само гледаем, но и е един много качествен филм. Е, поне за това, за което претендира, че е.

Историята ни препраща точно 36 години по-късно, когато виждаме идолът на поколения американци - Пийт Мичъл, как е замръзнал във времето. Той е все същия недисциплиниран пилот, който е готов да пожертва всичко, за да достигне лимитите на собственото си тяло и тези на военните машини, които управлява. Сега обаче е призван за нова мисия, която ще го извади от зоната му на комфорт, като се превръща от пилот в инструктор. Противно на очакванията той е израснал достатъчно, че не само да предаде опита си на своите пилоти, но и да им послужи за истински житейски пример.

Том Круз отново е в главната роля на „Маверик“ и тук трябва да призная, че този човек сякаш не остарява. Като изключим корекцията на захапката му, разликите между преди и сега е пренебрежително малка. Физически той явно държи да е винаги на ниво, независимо че след месец ще навърши 60 години. Що се отнася до ролята му, просто филмът нямаше да е възможен без него.

Още повече суперлативи имам за Дженифър Конъли (Пени Бенджамин). Странно е как една толкова красива жена може да е и толкова добра актриса. Не, че точно тази ѝ роля е определяща за кариерата ѝ, но дори нещо толкова обикновено, като съдържателка на бар, ѝ приляга, като пантофката на Пепеляшка.

Филмът изобилства и от величия от ранга на Вал Килмър и Ед Харис, но ролите на Майлс Телър (Брадли Брадшоу „Рустър“) и Джон Хам (адмирал Бю Симпсън „Сайклон“) са съвсем на мястото си. Най-интересното е, че в случая не говорим просто за едни добри актьори събрани от носталгията по култовото заглавие, а всеки е подбран съвсем на мястото си, за да накара зрителя да повярва на историята му.

Тук е моментът да поздравя режисьора - Джоузеф Кузински, който няма особено богат опит до момента, като изключим недоразуменията „Трон“ и „Забвение“. Тук идеите му са далеч по-качеството изпълнение, като се е възползвал максимално от съвременните технологии.

Най-много похвали заслужава операторът - Клаудио Миранда, защото именно неговата работа държи зрителя на ръба на седалката му през почти целия филм. Или по-скоро да кажа - държи зрителя залепен за седалката от ускорението и динамиката, които царят на екрана. Неслучайно в подзаглавието използвам израза „пиршество за очите“, защото за разлика от много свои предшественици, тук виждаме в най-големи детайли събитията в кокпита на бойните самолети. Боевете във въздуха са изключително зрелищни и през цялото време осъзнаваме какво се случва, независимо от скоростта. Нямаше нито едно излишно размазване на кадъра, а там, където бе нужно, то си е съвсем на мястото.

„Том Гън: Маверик“ прави нещо, което рядко ми се случва да виждам. Този път великата американска армия не е чак толкова велика за сметка на главния герой. У всички ни има една носталгия по остарелите вече екшън герои от 80-те и 90-те години на миналия век, така че е приятно да видим Том Круз отново в тази светлина. В случая обаче има добавена и една идеална доза реализъм, за да не е нужно човек да премине през казарма, за да научи различните видове изтребители и техните предимства и недостатъци.

Филмът идва и в идеалното време с оглед войната между Русия и Украйна. От безопасна дистанция сега можем да надникнем зад това какво се случва при пилотите, когато им се наложи да напуснат симулатора, за да се включат в реални бойни действия. Без да съм 100% убеден, смятам, че „Маверик“ ни дава една добра перспектива.

Оценката ми за „Топ Гън: Маверик“ е 8/10, въпреки всичките хвалебствия, които изсипах до момента. Причината е, че самата история е прекалено позната и отново се залага на нещо не до там добре забравено. Откъм визуални ефекти обаче филмът е един от най-красивите, които съм гледал напоследък. Приветствам с две ръце, като подчертавам, че е задължителен за гледане в IMAX, ако искате да усетите максимално атмосферата на едно въздушно бойно сражение във вражеска територия.