21 юни 1996 г. Умира Кирил Варийски

На 21 юни 1996 г. умира Кирил Варийски. В последните месеци от живота си той е отвратен от тогавашна България, превърнала се в „държавата на милионерите, кучетата и пенсионерите“. На 14 юни 1996 г., седмица преди края, Варийски пише автобиография от 15 реда, която завършва с изречението „В момента съм безработен“.

Актьорът е роден на 28 октомври 1954 г. в Пловдив.

Завършва Френската гимназия в родния си град, след която актьорско майсторство при проф. Сашо Стоянов във ВИТИЗ (1980).
Разпределен е в Родопския драматичен театър – Смолян.

След него работи в театъра на Пазарджик, а след това 4 години е в трупата на Сатиричния театър. Участва и в трупата на Народния театър „Иван Вазов“. Ролята с която става известен е във филма „Йо-хо-хо“ (1981), припомня plovdivtime.bg.

За нея получава наградата на филмовия фестивал в Москва и наградата на артистите в България (1983). Отличен с наградата на САБ за млад артист за ролята на Миша Зайцов в „Жестоки игри“ от Ал. Арбузов в Драматично-куклен театър „Константин Величков“ Пазарджик (1983), II Награда за актьорско майсторство на III Национален преглед на българската драма и театър за ролята на Славчо от „Максималистът“ (1984), III Награда за актьорско майсторство на Националния преглед на камерните постановки за „Животът макар и кратък“ на Станислав Стратиев, Враца (1986).

От 1989 г. е член на управителния съвет на Съюза на филмовите дейци. Има много участия в ежегодния фестивал на сатиричната и хумористична песен „Златния кос“. Участва в Златния Орфей с песента „Мъже“, заедно с Борко Чучков. Освен с актьорската си дейност, Кирил Варийски е известен и със стиховете си.

През 1995 г. е издадена стихосбирката му „Лора“ посветена на дъщеря му.

По-известни филми с негово участие са: „Йо-хо-хо (1981) – актьорът, черния пират, „24 часа дъжд“ (1982) - Марински, „БорисI“ (1985) – Курт, „Съдията“ (1986) – Околийският началник, „Бързо, акуратно, окончателно“ (1990) – Живко Петров Ташков, „Живот на колела“ (1992) - Мишо, сериалът „Жребият“ (1993) – Стефан Неделев, „Комитски времена“ (1994) – поп Сотир и др.