„Операция Форчън: Троянски кон“ е класическо екшън зрелище в стила на Гай Ричи (ТРЕЙЛЪР)

Новата 2023 г. започва прекрасно в киното с появата на екшън-комедията „Операция Форчън: Троянски кон“. Това е истинска класика в стила на Гай Ричи с участието на още по-стереотипния Джейсън Стейтъм.

Историята се развива около британския шпионин Орсън Форчън (Джейсън Стейтъм), който е призван да саботира продажбата на мистериозно, но много опасно оръжие на „черния пазар“. Разследването го отвежда по петите на световноизвестния търговец на оръжия Грег Симънс (Хю Грант), който обаче има слабост към филмовата звезда Дани Франческо (Джош Хартнет). Форчън вербува актьора и с помощта на чисто новия си екип се внедрява в престъпната организация под прикритие, но проблемът е, че паралелно с него е нает и друг шпионин, с когото се конкурира за крайния успех на мисията. В резултат ставаме свидетели на страхотно екшън зрелище с много преследване, стрелба, ръкопашен бой и доза осъвременен хумор.

Гай Ричи обаче е от онзи тип режисьори, които изживяха своя пик в самото начало на кариера си. Той е създателят на „Две димящи дула“ и „Гепи“, които на практика изстреляха кариерата на Стейтъм след края на атлетическите му успехи в басейна. В последствие и двамата имаха своите добри попадения, но нито едно не достигна нивото на споменатите заглавия. И сега е нещо подобно, колкото и сполучлив да изглежда „Операция Форчън: Троянски кон“.

Признавам все пак, че винаги е приятно, когато киното се завръща към онези славни времена от края на миналия век. Комиксите превърнаха екшъните в отживелица за масовия зрител, но истината е такава, че все още наоколо има няколко поколения киномани, които тайничко ронят сълзи по забравените класики от типа на „Умирай трудно“, „Рамбо“ и „Терминатор“. Това е и причината „Непобедимите“ на Силвестър Сталоун да се ползва с подобен интерес, тъй като носталгията е впрегната в правилната посока за разлика от безбройните римейкове на успешни заглавия от преди 30-40 години.

Историята на новия филм може и да е банална, но в същото време е и пленителна, защото не се размива прекалено в рамките на предостатъчните 114 минути.

Хуморът почти през цялото време идва от устата на Обри Плаза, което също може да се приеме със смесени чувства. Фактът, че е жена прави сексистките вицове приемливи за ранимото съвременно общество, но в един момент се усеща, че самата актриса започва да преиграва. Липсваше ѝ една по-сериозна екшън сцена, за да се намери перфектният баланс.

Хю Грант пък заслужава повече похвали, защото някак успя да се превърне в главен герой, излизайки от типичното си амплоа на застаряващ секссимвол, за да се представи един достоверен комичен полузлодей.

За Джейсън Стейтъм мога да говоря много и то без да кажа и една добра дума, просто защото не го приемам за сериозен актьор. Той е от онзи тип популярни лица, които могат да изиграят един-единствен образ и дотам. Тук обаче някак му пасва да бъде себе си без да ми лази по нервите, така че ще му спестя обидните нарицателни.

Бих препоръчал „Операция Форчън: Троянски кон“ за почитателите на класическите екшъни с уговорката, че не бива да очакват нищо изключително. Всичко, което ще видите, вече е правено стотици пъти на голям екран, но емоцията, която носят тези заглавия, дава възможност на киното просто да бъде кино. По рецепта се предлага с голяма кофа пуканки. Това важи за почти всички филми, на които давам оценка 7/10.