694 2

80 години от рождението на Пенка Дилова – певица от европейски мащаб

  • пенка дилова-
  • опера-
  • певица-
  • огнян стамболиев

Пенка Дилова беше от формата на големите ни мецосопрани

Пенка Дилова /1943 – 1998/ беше явление в българския оперен театър. Имах възможността да проследя цялата ѝ кариера у нас / за чуждите и изяви получавах информация от медиите и записите, които тя носеше/ и мога да заявя, че бе наистина певица от европейски мащаб. За съжаление, катастрофата, която я осакати – през 1981 , по пътя за София, я блъсна кола от кортежа на Тодор Живков и това прекъсна голямата ѝ кариера и съкрати живота ѝ. Но въпреки това, Пенка постигна върхове в изкуството и остави златна диря в историята на Русенската опера.

Родена е на 18 февруари 1943 в София в бедно семейство. Заедно със сестра си Ганка Дилова/ посветила живота си на Пенка/, израства в детски дом и отрано се научава да се бори с живота. Откриват гласа ѝ в гимназията и я насочват към Консерваторията. Попада в класа на именития педагог проф. Илия Йосифов, но всъщност учи повече при асистента му, Чавдар Хаджиев, който успява да я оформи като певица. Гласът ѝ е форматен /две октави и половина!? - с лекота достигаше сопрановото до на трета октава/ мецосопран, с рядко красив, топъл , оригинален тембър. Музикалността ѝ е природна, както и вроденото ѝ чувство за сцена, интелигентна и упорита е – всичко това предвещава една голяма, бих казал световна, кариера. Особено като се има предвид, че България, за разлика от Румъния или Русия и Украйна, рядко ражда добри и качествени мецосопранови гласове – у нас винаги в изобилие са били сопраните и басите.

Завършила успешно Консерваторията, Пенка отива на работа като солист в Ансамбъла на Армията, пее с този добър професионален състав с още като студентка, и натрупва солиден кантатно-ораториален и песенен репертоар. Като студентка излиза за първи път на сцената на Учебния оперен театър – в ролята на Амастра от „Ксеркс” на Хендел.

Чух за първи път Пенка на Петото общобългарско състезание за певци и инструменталисти в София през май 1969 година като студент в София. Нивото на този голям национален конкурс бе наистина изключително и е до днес неповторено. Много от участниците тогава сега са водещи фигури в нашия музикален живот. Пенка получи само диплом / журитата у нас са често несправедливи и некоректни!/, което възмути публиката. А бе сред истинските ѝ фаворити, заедно с незабравимите Валери Попова, Стефан Еленков , Румяна Барева и Светлана Котленко. Още си спомням какъв взрив от аплодисменти предизвикаха нейните арии – на Орлеанската дева от Чайковски и Ефросина от „Момчил” на Пипков. Чуха я чужди импресарии и я поканиха за гастроли в Германия, Унгария и Франция. Там тя дебютира в няколко опери – съвсем млада, неопитна за сцената, но вече със самочувствие, готова да покорява върхове. С Робер Ирш и Пиер Дерво тя направи роли в „Любовта към трите портокала” на Прокофиев , „Самсон и Далила” и „Вертер” във Франция, „Трубадур” в Германия и Унгария, като в последната партнира на звездата Хосе Карерас и Юлия Варади.

Завърнала се в България / а можеше да остане на Запад и да направи по- лесна и по- голяма кариера!/, тя се яви на конкурс за солистка в Русенската опера, която допълваше състава си с млади артисти. Прие я директорът Коста Крушовенски, музикант- театрал и градител. Веднага ѝ даде роли и спектакли. Присъствах на първата ѝ репетиция с оркестър на „Вертер” от Масне. Всички останаха изумени – "Какъв красив и мащабен мецосопран е пристигнал в Русе!”, възкликна един от хористите. Колегите я посрещнаха с аплодисменти. Започна кариерата и в театъра, в който винаги е имало добри певци и солистите са били на почит.

Пенка беше жадна за работа, за нови роли и Русе ѝ ги даде. Спомням си, тогава вече бях драматург, че през сезона 1974/ 1975 година тя подготви и изнесе 6 централни роли: Кармен, Дорабела от „Така правят всички”, Берта от „Севилският бръснар”, Далила от „Самсон и Далила”, Азучена от „Трубадур”, Ефросина от „Момчил” . Междувременно беше се превъплътила в Принцеса Еболи от „Дон Карлос”, не в Русе, а на гастрола на Русенската опера в Букурещ с това заглавие!, в Ермиара от „Лето 893”на Парашкев Хаджиев, като Фидалма от „Тайният брак” на Чимароза, Амнерис от „Аида”. Както се вижда, поредица от най-различни роли – драматични и комични, съвременни и класически...

Репертоарът ѝ беше изключително широк – от Моцарт и Чимароза, през Росини, Доницети, Верди, Маскани, Гуно, Мусоргски, до Бритън, Меноти, Яначек, Константин Илиев и Лазар Николов. За нея просто нямаше стилови трудности и ограничения. Обемният ѝ , добре изравнен във всички регистри, мецосопран - с дълбоки изразителни низини, здрав център и бляскави сопранови височини / до до на трета октава!/, вродената ѝ музикалност ѝ позволяваха да се справя безпроблемно с всичко. Освен операта обичаше много и камерната и кантатно-ораториалната музика. Често изнасяше сама или с по- младите си колеги/ Виолета Шаханова и Иван Консулов / стилни камерни концерти. Особено ѝ лежаха руските автори: Глинка, Чайковски, Рахманинов, Бородин, Свиридов. Правеше много концерти и с музика на български автори, нерядко и първи изпълнения. Беше високо ценена от големите ни композитори: Пипков, Големинов, Райчев, Хаджиев, Сагаев.

Диапазонът ѝ като актриса също бе широк, наистина впечатляващ. Успяваше с немного, но точни и ярки щрихи, обобщено, лаконично и достатъчно силно въздействащо да изгради един завършен сценичен образ. Имаше силно излъчване, присъстваше забележимо, властно на сцената дори когато ролята ѝ беше по- малка. Запомняше се и като Алиса в „Лучия”, Емилия в „Отело”, и като Мадлон в „Андре Шение”, Нянята в „Евгений Онегин” или Агнеса в „Юла” на Кюркчийски. За Пенка нямаше малки или големи роли – имаше просто роли! Беше винаги жадна за контакти с публиката!

Беше еднакво убедителна и в героичното, и в смешното , в трагичното. Едрата ѝ, възпълна фигура, беше внушителна, но и пластична. Мимиката ѝ – пределно точна, изразителна. Имаше особено излъчване на сцената, още с появата си „прехвърляше рампата”, приковаваше вниманието на публиката.

Българските автори, представящи за първи път в Русе своите опери, неизменно търсеха нейното участие, убедени, че само ще спечелят от него. За Парашкев Хаджиев беше сред предпочитаните артисти в театъра. Затова ѝ повери трудната и ефектна роля на Ермиара от „Лето 893” и Теодора- Сара от „Мария Десислава”. Александър Райчев я пожела за Райна в „Тревога”, а Константин Илиев за Ферина в „Еленово царство”/ 1976/. Беше и прекрасна Майка в „Луд Гидия”, предпочетена от Парашкев Хаджиев за юбилея му през 1987, заедно с Виолета Шаханова/ Зорница/ и Евгени Леков / Илия/.

Отделно внимание заслужават комедийните ѝ роли: Берта, Фидалма, Фрау Райх от „Веселите уиндзорки” в силното трио Виолета Шаханова/Фрау Флут/ и Стефан Димитров /Фалстаф/ - / без съмнение, един от най- силните и обичани от публиката спектакли на театъра, 1980/, Божена Куденщайн в „Цигански барон” на Щраус- син /1982/, до последните ѝ роли –Баба Цоцолана в „Патиланци” на Александър Йосифов/ 1995/ и Цецилия в „Царицата на чардаша”/ 1997/.

Силен акцент в кариерата ѝ внесе трагедийната роля на Мадам Флора в „Медиумът” на Джанкарло Меноти през 1980 г. в първата българска постановка на Карталов в Камерния театър на Благоевград.

Пенка Дилова беше артистка за националната ни опера, но по разни причини не я назначиха там. През силните си сезони гостуваше често в София с големите си роли: Амнерис, Еболи, Азучена / с тях се представи и на немалко големи сцени главно в Източна Европа/.

През 1977 година беше поканена от режисьора Стефан Трифонов за интересната роля на Костелничката в първата българска реализация на „Йенуфа” от Леош Яначек в Софийската опера. Направи я великолепно! Доминираше над останалите изпълнители. Но ръководството на Националната опера не я назначи. Беше високо ценена във Варна – с Варненската опера пожъна истински триумф като Сантуца от „Селска чест” на Маскани на фестивал в Барселона / критиката там я оцени изключително високо, като „феноменален глас”/. Пееше редовно и в Пловдив, Стара Загора, в цяла България. В края на творческия си път имаше щастлива среща с големия български диригент Емил Чакъров и продуцента Глоц, които я ангажираха за участие в записите на „Дама Пика” и „Евгений Онегин”- в малките, но отговорни партии на Графинята и Нянята в екип със световни певци. Това бе един от звездните мигове в рано прекъсналата ѝ кариера.

Пенка Дилова беше от формата на големите ни мецосопрани – Ана Тодорова и Елена Николай. Рядко красив, форматен глас, с хубави, плътни, закръглени тонове. Излъчваше естественост и спонтанна топлота, при това не само с гласа си, но и с актьорското си присъствие , а също и в живота. Бяхме добри приятели и мисля, че още ми липсва. Съжалявам за безвременната ѝ смърт, косвено причинена от един наш оперен директор и псевдоимпресарио. Мисля, че след нея у нас все още не се е появил истински мецосопран от нейния мащаб и класа.


Поставете оценка:
Оценка 5 от 7 гласа.

Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 ГРАД КОЗЛОДУЙ

    3 1 Отговор
    ПОКЛОН
  • 2 Сетих се да питам

    1 0 Отговор
    Нещо за катастрофата и кортежът на Живков, който я е блъснал. Че са я осакатили и съкратили живота й - ясно. Има ли виновни, или дума няма по въпроса.