Кендо – пътят на меча

Едно от най-популярните японски бойни изкуства, чиято практика изисква изключителен контрол и завидни умения във владеенето на меч – кендо – идва от японските кен (меч) и до (път), т.е. пътят на меча. Не се знае със сигурност от кога датира широката употреба на меча в Страната на изгряващото слънце, но е исторически факт, че той е използван още в древни времена. С развитието му се търсели и най-ефикасните методи за неговата употреба. Това постепенно превръща развитието на техниката и уменията в постоянна цел.

По време на периода Муромачи (1338–1573) се появяват и организираните и систематизирани форми и стилове на кендо, както и наследствените фамилии на майстори на това изкуство (шихан-ке). Оттогава насам кендо преминава през различни исторически периоди и претърпява множество промени, разцвет и упадък; въпреки това се запазва и до днес.

При все че в наши дни повечето практикуващи кендо го възприемат като вид спорт, форма на физическо или естетическо упражнение, или като начин да култивират характера и физическата си дисциплина, първоначалната задача на кендо е да унищожи противника, за да запази човешкия живот. Ето защо от жизнено значение за правилното разбиране на кендо е да се осъзнае: да бъдеш победен означава, че си загубил живота си. Освен подробна информация за древното бойно изкуство, книгата „Основите на кендо“ съдържа и речник на най-често употребяваните в практиката термини, уточняват от издателство „Изток-Запад“.

Авторът Нома Хисаши (1910-1937) е роден в Токио, Япония. Внук е на известния майстор на меча Мори Йоза. Негови родители са Сейджи Нома – основателят на издателство „Коданшя Пъблишинг Къмпани“, което е издало множество книги, посветени на японските бойни изкуства, и на най-голямата дъщеря на Йоза, която е талантлив писател, изучаващ боя с кусаригама и нагината и практикуващ кендо. Хисаши се занимава с кендо от малък и на 21-годишна възраст получава наградата Кендо сейрен от Негово височество принц Нашимото Майямори Масо, председател на Дай Нихон Бутокукай. Хисаши продължава обучението си и през 1933 г. печели армейския шампионат по кендо, получавайки приз от военния министър Ширакава Йошинори. През 1934 г. е удостоен със званието ренши, а същата година печели и турнира, организиран в чест на раждането на принца-престолонаследник. Нома е изучавал за кратко айки-будо под ръководството на Морихей Уешиба – основателят на айкидо, когото Хисаши фотографира заедно с Шигеми Йонекава като уке през 1935 г. През 1937 г. Хисаши е удостоен със званието кьоши, а ноември същата след кратко боледуване почива.