Беларуският лен: традиции и съвременност

Във Витебск се проведе 32-ият фестивал на изкуствата "Славянски базар", който тази година е с впечатляващ мащаб – близо 6000 артиста от 35 страни, на 23 локации участваха в 200 културни прояви! Над 100 000 души посетиха феста на изкуствата.

На XXXII Международен фестивал на изкуствата "Славянски базар във Витебск", в който тази година се проведоха стотици културни мероприятия на открити сцени разположени в двадесет и три точки в алеята на занаятчиите. Песни и танци се вихриха зад всеки ъгъл, но най-интригуващото бе, че на всички тези сцени и площадки можеха да се видят най-големите театрални и естрадни звезди от цял свят. За да се стигне до сцените обаче се минаваше през един безкраен лабиринт от сергии – истински славянски базар с всичките неописуеми красоти на Беларус - занаяти, които дори са малко известни, като „сламоплетенето“ - уникати направени от слама, грънчарството, изделия от естествена кожа и, разбира се, световно известният беларуски лен! Вероятно малцина знаят, че Беларус е на първо място в света от древни времена по изработката на най-качествения лен. Дори белгийците са купували от Беларус лен за изработване на еврото! Белгийците изкупували от Беларус т.н. „къси влакна“, които по качество се нареждали в скалата като „двойки“, „тройки“ и „четворки“. От „тройките“ и „четворките“ в Беларус правят чували и пликове, а от „двойките“ се получава уникална целулоза, от която правят хартията на европейските банкноти!

Много може да се разказва за беларуския лен, който е запазена марка на страната от древни времена. Едно със сигурност е записано в историята – от древни времена цяла Европа се снабдява с лен от Беларус.

„Ленът обича поклонът“

„Ленът обича поклонът“, са казвали старите хора някога в Беларус. И наистина производството на лен е много тегава и капризна работа, а с капризните настроения на тази култура не всеки би се справил, трябва търпение, прецизност и любов!

Ленът или „северната коприна“ , както се нарича беларуският лен, е влакносъдържаща култура, чиито ресурси се възпроизвеждат ежегодно в Беларус. Значението му нараства всяка година с нарастващото използване на естествени влакна в различни области.

Беларуският лен е от особено уважение и интерес във връзка с възраждането на отглеждането на лен в Беларус и използването на ленени суровини в текстилното производство, за което свидетелства републиканската програма „Лен за 2012-2015 г.“

Ленът се отглежда на беларуска земя от древни времена. Влакното се използвало за тъкане на платове и шиене на дрехи, създаване на прекрасни предмети за бита и правене на играчки за деца.

Сините ленени цветя украсяват съвременния герб на Беларус, те са символ на преобразуващата работа, както и символ на доброто и просперитета.

Беларусите дори пееха за лена, посвещаваха му стихове, съставяха пословици и поговорки, приказки и басни, народни поверия и мистики. Янка Купала описва красотата на лена по следния начин: „О, лянок, моите лянки са чисти, валакнисти, залатисти!“
Народът е казал „ „Ленът пречиства душата, бистри мисълта, а очите виждат само красота!“

Чистите и светли ленени дрехи служели като емблема на невинност и морална чистота, така че младото момиче, когато се омъжвало, обличало рокли от ленен материал.

Красотата и удобството на ленените тъкани се оценяват по целия свят и популярността им нараствала всяка година. В съветско време беларуският лен се използва повече за технически цели - производството на въжета, чул, брезент.

От древни времена традиционното народно тъкане на лен е широко разпространено в Беларус. Суровините за него са били лен, вълна, коноп. Процесите на неговата обработка и приготвяне се извършват ръчно: нишките се предат с помощта на вретено и чекрък, избелват се или се боядисват в отвари от кората на дървета, растения, цветя, тъкат се на ръчни станове, от края на 19 век. - върху техните технически подобрени версии - работни маси, които разширяват технологичните и художествени възможности.

Хората винаги са действали като истински създатели и носители на самобитни етнокултурни традиции в Беларус, които грижливо са съхранявали и развивали, предавайки се като свещен дар на своите потомци. Оформили се с течение на времето в стройна и хармонична система от житейски правила, морални норми, приоритети, обичаи, ритуали, митологични и художествени образи, трудови умения – така народните традиции служат като мощна морална сила, интелектуален ресурс, който определя жизнеспособността на народа и неговата самобитна култура.

Възраждането на забравените традиции на беларуския народ играе важна роля във формирането на мирогледа на съвременната младеж, възпитавайки патриотизъм, а също така допринася за осъзнаването на уникалността на това кътче на земята, на което живеят беларусите, а светът вижда ясно каква е неговата особеност и оригиналност.

Историята на лена в Беларус

Историята на формирането на леката промишленост в Беларус. Някога в СССР памукът е бил основната суровина за производството на тъкани. Разбираемо е - основното богатство на централноазиатските републики - Таджикистан, Узбекистан и Туркменистан - трудно е да си представим друг продукт по това време. Огромни мощности на преработвателната и тъкачната промишленост са концентрирани в централната част на Русия и от 19 век почти изцяло работят върху вносните суровини - памук. С разпадането на СССР много от тези, по това време вече гигантски, предприятия фалирали и днес основно има само малки шивашки организации. Памукът от Централна Азия отива в Китай и Пакистан, а след това под прикритието на световни марки идва в Европа.

В Беларус леката промишленост се развива малко по-различно. Благодарение на подходящите климатични условия тъкачеството е една от основните дейности на местното население още през 9-10 век. При археологически разкопки от това време все още се откриват части от вретена и вертикални станове. Основните суровини за производството на тъкани са били вълна, лен, коприва и коноп. Платът се изработвал от вълна, тъкал се от растителни материали. По-голямата част от продуктите се изработвали по поръчка, поради слабото развитие на пазарните отношения и господството на натуралното стопанство.

Многобройните войни не допринесли за развитието на производството и все повече водели до обедняване на местното население. Едва след войната от 1812 г., една от най-опустошителните, започва възстановяването и развитието на производството. Основните материали за производството на плътни тъкани по това време все още са лен и вълна, освен това започва да се развива производството на вълна от фина вълна. Някои собственици на земя притежавали повече от 10 хиляди овце, а като цяло в Беларус има над 600 хиляди. До средата на 19 век вече има повече от 200 производствени предприятия и 30 фабрики. До края на 90-те години на 19 век регионите Витебск и Могильов се превръщат в основни райони за производство на текстилната промишленост, която доставя ленено платно не само на руския пазар, но и в Германия, Австро-Унгария и Англия. Най-голямото предприятие за предене на лен е било във Витебск, където работели повече от 500 души. Беларуското бельо се превръща в световна марка.

До 1911 г. Беларус произвежда 12% от целия лен в Руската империя. Въпреки, че Първата световна война се отразява на броя на предприятията за предене на лен, намалявайки ги с почти една трета, това значително повлиява на обема на продукцията. Шиели се предимно униформи, бинтове, марли. До 1919 г. започва национализацията на предприятията. До края на гражданската война делът на леката промишленост в общото производство на Беларус достига 43%, а до 1930 г. оборудването е модернизирано с 80% и са построени повече от 50 нови производствени съоръжения. През годините на втория петгодишен план започва да работи Оршанската ленена фабрика с капацитет над 15 милиона метра плат годишно. Индустрията, която в продължение на много векове живеела от ръчен труд, била почти напълно автоматизирана и можела да произвежда милиони метри плат годишно. Само ленени влакна през 1937 г. са произведени повече от 19 хиляди тона. По време на Великата отечествена война повече от 80% от предприятията на беларуската лека промишленост са унищожени. Сред малкото евакуирани предприятия била и Оршанската ленена фабрика.

Текущото състояние на ленената промишленост в Беларус

Към днешна дата леката промишленост е най-голямата индустрия в Беларус, както по отношение на производството, така и по отношение на броя на заетите в нея. Повече от половината са текстилни изделия, предимно лен. Една от основните му части е концентрирана в "Орша лен комбинат". Правителството на Република Беларус разработва програма за модернизиране на производството на бельо и лен в цялата страна, която към днешна дата е изпълнена почти на 50.

Днес ленената тъкан се изнася в повече от 50 страни по света, освен това много чуждестранни производители на бельо предпочитат да преработват своите суровини в Беларус. Създаден е концернът "Беларуски лен". Създаването на такава асоциация било необходимо именно от гледна точка на модернизирането на всички предприятия в цикъла на производство на лен и повишаване на конкурентоспособността на тези продукти. По този начин такава голяма асоциация включва предприятия, отглеждащи лен - както частни, така и държавни, преработващи ленената слама в ленени влакна. И така се обединяват ленените фабрики, разположени на територията на Република Беларус в крайното предприятие за производство на ленени тъкани - "Орша ленен завод". Но модернизирането на производството и закупуването на европейско оборудване е само част от общата задача. В допълнение, сортовият състав на самия лен се променя.

Към днешна дата са въведени както местни селекционни разработки, така и сортове лен, закупени от Франция и Белгия. До 2015 г. белоруският ленен концерн произвел до 60 000 тона ленени влакна. Вече има резултати, които могат да бъдат показани с гордост. Към днешна дата „Оршанска ленена фабрика“ е достигнала точката на рентабилност, което е много важен показател за такава проблемна и капризна индустрия като отглеждането на лен.

Дотук с фактите!

Бях наистина впечатлена и зашеметена от красотата на ленените дрехи, произведени в Беларус. Честно казано – не го очаквах.....Изкупих каквото можах, наложи се да си купя допълнителен малък куфар, за да побера всички сувенири закупени от „Славянски базар“ и, разбира се, ленените рокли и подаръци за цялото ми семейство, защото няма как да си в Беларус, във Витебск – в центъра на производството на най-качествения лен в света и да не си купиш ленени дрехи, предвид какви жеги са вече навън.

Завърнах се от Беларус не само с прекрасни впечатления от тази страна, но се завърнах и пременена в красиви нови ленени дрехи! А красотата в този живот е важен елемент за градивността и съхраняването на нашата планета!

Оля АЛ-АХМЕД, Витебск, Беларус, „Славянски базар“