Венета Ненкова за българското училище в Рим, или как се възпитава истински патриотизъм

Този път намирам Венета Ненкова-културулог, екскурзовод, журналист от радио Ватикана и администратор на българското училище „Асен и Илия Пейкови“ не в Италия, в курорта Албена, където очаква да пристигнат нейните ученици от Рим и Флоренция. Това тяхно посещение е благодарение на новата инициатива на МОН, която дава възможност на 400 български училища от страната и чужбина да се възползват от новата програма „Образователни маршрути“, под девиза „Опознай родината, за да я обикнеш!“ За учениците на Венета Ненкова това е нещо като допълнителна награда към успехите, постигнати през изтеклата година.

Но да чуем от самата нея как съумява да разпалва българския дух на децата, родени в другоезична среда, как поддържа родолюбието на живеещите извън България наши сънародници.

–Имахте много успехи през изминалата учебна година, с които можете да се похвалите?

-Ние получихме много награди защото навсякъде където видя, че има интересни фестивали интересни конкурси аз участвам с това, което ние произвеждаме, ако мога така да кажа, защото в училището освен с администрация, аз се занимавам с правенето на филмчета. Документални филмчета, които всъщност разказват българската история и разказват историята, свързана с България, Италия и Ватикана. Ние се занимаваме с преводи на архиви от Ватикана, занимаваме се с различни изследвания и всичко това успяваме да го съчетаем с интереса на малките деца. Даваме им възможност да правят различни неща различни от всичко това, което правят останалите училища. Така например участвахме в един конкурс в Сопот, където получихме поощрителна награда за едно филмче, което бяхме правили за Иван Вазов. В Рим имаме паметник на Иван Вазов, тъй като той е написал една стихосбирка „Италия“, в която той разказва своето пътешествие като турист в Италия. А ние с нашите деца учим нашите възрожденски автори по този начин-вървейки по техните стъпки. И в Рим имаме тази уникална възможност да пипаме историята с ръка. Трябва да кажа, че за нашите деца е много трудно да влязат в психологията на тези тъмни векове на османското владичество, текстовете, които се учат в учебната програма, като „Под игото“, например, за тях някак си остават доста сложни, трудно ги разбират. Но ние намерихме правилния подход. Защото, четейки стиховете на Иван Вазов, посветени на Италия и то на местата, където вероятно той ги е писал, тогава Иван Вазов става много близък. В тази си стихосбирка например, Иван Вазов пише три стихотворения, посветени на Петрарка, на Торквато Тасо и на Данте Алигиери. Във вила Боргезе в Рим, тези, които са ходили знаят, че цялата градина е с бюстове на големите имена на Италия и вероятно, Иван Вазов разхождайки се и заставайки точно пред бюстовете на тези автори, написва и трите си поеми. Така че, това филмче посветихме на Вазовите герои в Рим. И така нашите деца знаят да обичат и запомнят Вазов.


Паметникът на Иван Вазов в Рим.

А специалната награда, която спечелихме, е за „По стъпките на Кирил и Методий“. Там сме напълно потопени в историята. Защото, знаем всички, Кирил и Методий получават благословията на папа Адриан Втори, през 868 година в Санта Мария Маджоре, една от главните базилики в Рим. Съвсем в непосредствена близост е манастирът “Санта Преседе“, където са живели двамата братя и където умира Константин Кирил Философ. В базиликата „Сан Клементе“ е погребан и там е неговият гроб. Така че започнахме една поредица с филмчета, посветени на Кирил и Методий и това е първо филмче, което направихме, се казва “ Проглас към словото“. В него разказваме първите стъпки. Когато Кирил и Методий идват в Рим и носят мощите на свети Климент. Проследяваме цялата история, свързана със свети Климент, как Кирил и Методий откриват тези мощи по един невероятен начин в Херсон. И така е много по-интересно и по-лесно да се научи историята. Защото много често историята за децата е нещо досадно, далечно и чуждо. А ние трябва да си знаем историята. Защото ако не си знаем историята как можем да продължим напред във времето. Ще бъдем хора, които не познават самите себе си. А непознавайки самите себе си, собствения си произход, не можем да имаме самочувствие като народ. А българският народ е народ с уникална история. Но винаги ще оставаме на опашката на Европа, докато не си научим нашата истинска история.

–Колко е важно да познаем пресечните точки на нашата история с общоевропейската история?

-За първи път, когато отидох в Рим, бях на 17 години и си мислех, че знам историята на България. Но в момента, в който застанах пред римския Форум, нещо се преобърна в мен и си казах, ама аз откъде идвам? Какво е значението на България в контекста на цялата тази европейска култура? Ами, оказва се, че ролята на България е изключително голяма. И връзките между културите ни датират от времето на траките. Когато влезете във ватиканските музеи и не само в тях, във всички музеи на Италия, поне 15-20% от артефактите са с тракийски произход. Вярванията в Дионис, в Орфей, няма да се уморя да го казвам, са били разпространени в римската империя. Как са стигнали до там? Първите учители на римляните са били гърци и траки. Малко се знае, но тези, които са забавлявали императорите, например този, който е разказвал приказки на Октавиан Август за да го забавлява, нямало е тогава „Приказки по телефона“, е човек, който се е казвал Федър и се смята за латински автор, но той е от тракийски произход. В своята биография той сам е написал: „Аз произхождам от народа на музите. От народа на музиката, на поезията, аз съм син на Тракия.“ Защо ние не учим тракийската митология? Учим гръцка, а не учим тракийска митология. Най-многобройното население след индийците, това Херодот го казва, са траките. И как е възможно този народ и културата му да изчезне? Сега като се правят ДНК изследвания, се доказва със сигурност, че ние, българите в по-големия си процент сме наследници на един много по-античен народ, на тракийския народ. Много са изследванията, аз съм говорила с проф. Валерия Фол и от нея знам, че най-малко на два пъти тракийски племена са се смесвали с етруски племена. Може да се види как златото и съкровищата на етруските по начина на изработване много напомнят на нашите тракийски съкровища.

Да не говорим, че най-старото обработено злато в света е открито във Варненския некропол. В един от римските музеи има едно табло, на което се разказва за златното съкровище от Варненския некропол. Това е голяма чест. Хората признават и много други неща ще признаят, просто българската държава трябва да инвестира повече в археологията, в историята, в образованието, защото това е начинът да се повдигне българският дух.

-И особено в образованието. Това, което вие правите с учениците от българското училище и сте намерили този прекрасен подход да ги въвеждате в историята чрез събуждане на любопитството им и опознаване на връзките ни с общоевропейската история.

-Аз съм много щастлива и мога да кажа, че се гордея с това, че именно благодарение на нашата работа Министерството на образованието създаде една програма, която се казва „Неразказните истории. “ Преди около месец излязоха последните програми, гласувани от Министерството, една от тези 21програми е и тази „Неразказните истории по света.“

Преди три години бяхме направили едно биенале „Българските следи по света с палитра камера и слово“ като агитирахме всички български училища по света да ни изпращат от всякъде истории за български следи. Интересът беше много голям, сега предстои второто издание на биеналето. И ето, че нашата работа е била чута, видяна и разбрана. Защото благодарение на това, българската държава отделя петстотин милиона лева за да може деца, учители, преподаватели, студенти лектори в чужбина да се занимават с изследване на българските следи.
А толкова е важно да съберем своята история. Например в Рим, във Ватиканските музеи и не само, ние успяваме да възстановим страници от нашата история. Тези пет века, по време на османското владичество, в които смятаме, че нищо не се е случвало, се оказва, че изобщо не е така.

Това, за което много бих искала повече медии да пишат за това, е една книжка на падре Аджело Джорджета, италиански свещеник, който е написал една книжка, която сега искаме да издадем, 100 страници, в която разказва за първото училище създадено в България, което не е преди 135 години в Габрово, а преди 400 години, през 1624 година в Чипровци. И това го знаят само определен кръг хора от института „Иван Дуйчев “. Институт, в който има много ценна информация, която би трябвало да стигне до повече хора.

-А защо не се знае това?

-Защото през периода на социализма изследвания, свързани с информации от Ватикана и историята на християнството, още повече с католицизма, остават скрити. Всичко това е крито умишлено, а е имало гонения на учени, които се занимават с тази тема. Вече е време, 30 години минаха, всички тези тайни шкафове да бъдат открити и да научим истинската си история. През 1674 умират и тримата организатори на първото национално-освободително въстание, Чипровското. Петър Парчевич, Филип Станиславов, Петър Богдан. Петър Парчевич можем да кажем, че е първият дипломат на България. Петър Богдан пише първата история, излезе и първата негова, бих казала барокова поема „Трите смърти на човека“. Нещо уникално, непрекъснато я цитирам, а Филип Станиславов отпечатва първата книга на новобългарски „Абагар“ 1651 в Рим, въпреки, че е имало една друга, на старобългарски, печатана по- рано във Венеция, през 1466-а, „Часослов“ на Яков Крайков.

-Да, тези късчета българска история, ако се съберат и популяризират, ще придобием съвсем друго знание за себе си и друго самочувствие

-Ето сега аз събирам цялата информация за второто биенале „ Българските следи по света“, вчера ми пристигна една страхотна находка от Молдова за една чешма строена 1839,но няма да издавам повече. Ние трябва да използваме тези български общности да работят за България. Защото това е инвестиция в бъдещето. Това е един прозорец, не само прозорец към миналото но и прозорец към бъдещето. Защото хората векове наред са събирали и си знаят историята а ние? Само през едно поколение и не знаем корените си. 500 години прекъсната връзка. Седем века сме били част от Римската империя. Тази агресия в унищожаване на археологическите пластове, това безпощадно строителство, което е унищожавало пластове история и което не знам дали не продължава все още, защото при мене са идвали хора от Варна например и са ми разказвали как в морския град се унищожени мозайки, част от крепостни стени за да се построи някакъв блок. В Малко Търново, за да бъде построен центърът, когато е трябвало да мине дипломатическия корпус по времето на социализма, се разказва как багерист е плакал и не е искал през нощта да разруши останки от уникални мозайки от римско време. Това са трагедии.

-Питала съм се как е възможно в частен хотел да съществуват останки, е вярно, не са разрушени, но не са достъпни?

-Това в Рим не е възможно и е забранено. Ами Калиакра? Ами това заведение в центъра на Калиакра, което е частна собственост? Не може в един археологически резерват да има частна собственост. Калиакра е била столица на Карвунското деспотство. Това не се знае, а изпъкват символите на други нации. Нашата собствена история е заличена. А нашите деспоти Добротица и Балик са имали флота от 46 каравели. Търгували са и са си съперничели с Генуа и Венеция. Генуа и Венеция се борили за два основни морски пътя, на коприната , водещ към Китай и на пшеницата-който е водел до нашите земи. Товарили са жито от Калиакра. Могат да се видят неотдавна откритите шахти в стените, където се е изсипвало житото. В Генуа и Ватикана са запазени карти има една от 1321 година на Пиетро Весконте където можем да възстановим нашите антични градове по Черноморието.

–Когато се сетим да се интересуваме, ще видим колко много сме разрушили от незнание

-Проблемът е, като наблюдавам нашето, как го наричат, Z поколение, че няма интерес към нищо. Това е трагично и аз съм уплашена. Това означава един пълен провал на нашата образователна система. Означава, че ние не успяваме тези деца някак си да ги провокираме. Изтървани са повече от 30 години. Това са поколения хора , преподаватели. Така е, когато се инвестира само в материалното. А ние, хората, сме направени от дух и материя. Когато е нарушено това равновесие между духа и материята, виждаме какво става, стават войни, расте агресия, преставаме да можем да се разбираме. Как можем да възпитаме в тези деца духовност, как да я възстановим? Едно време едната партия мислеше за всичко, нямаше Църква. След падането на социализма Църквата трябваше да си влезе във функцията, това не се случи. Може някой да се обиди, но ситуацията е такава. Православната църква е абсолютно отсъстваща в живота на българите. И единственият шанс за един народ, който е възпитан в безверие, единственият начин да навакса в духовността, това образованието и културата. Това означава, че Държавата много сериозно трябва да се замисли, че инвестициите трябва да бъдат не само в икономика и финанси. А в образование и култура. Един необразован народ е народ без ценности. Каква икономика може да прави? Това е. Само че в качествено образование.

Не знам дали е за казване, ама тука идват студенти, които казват, ами ние видяхме Колизеума и фонтана Треви,то друго има ли за гледане, тук дискотеки няма ли? Или пък се хващат да играят народни хора в пет сутринта, смущавайки съня на живущите наоколо, да покажат колко сме българи, развявайки байраци. Това не знам как да го назова и оправдая. И аз обичам народната музика и танци, но всяко нещо си има място. Радвам се, че хората вместо да ходят на фитнес, ходят да играят народни танци, това е нещо уникално. Но нека си остане там. На площадите по света не мисля, че постигат ефекта, който си мислят че би трябвало да има. Искам да знам, ако дойдат у нас туристи от други малко познати държави и вземат да правят същото на нашите площади, каква ще ни е реакцията? Много съм любопитна.

-И какво ново и интересно предстои в идващия сезон в образователната програма на училището в Рим?

-Ами ние още от миналата година трябваше да започнем с дигитализирането на архивите на радио Ватикана, българската секция. Мислехме, че ще стане по-бързо, имахме дадено съгласие, само че трябваше да получим одобрение от всички ватикански институции, от които зависеше и малко се отложи във времето. Радио Ватикана е открита 1949, помолихме Ватикана а дигитализираме всичко от 1949 до 1989. През което време са се случвали много интересни неща. Искрено се надявам да излезе много ценна информация. Закупили сме вече апаратурата, с която ще работим.
Другото което е, тази година се навършват 100 години от раждането на един от големите италиански слависти, професор Рикардо Пикио, който е една от важните фигури в славистиката и българистиката. И тъй като с архивите на професор Пикио се занимава нашият професор Красимир Станчев, дългогодишен преподавател по български в Трети римски университет (един от римските университети) българската част от неговия архив беше поверен на нашето училище. Така че предстои с нашите големи ученици освен по дигитализирането, да работим върху систематизиране на архива на Рикардо Пикио. С надеждата и да успеем да намерим правилното място, където тази ценна библиотека да бъде съхранена и запазена за идните поколения.
Освен това кандидатствахме в различни европейски проекти, където лека полека ще излезе, че почти за всички сме одобрени. Проекти по Еразъм, с Бургаския университет, със Софийския университет…

Но това, което най-много ме притеснява, е липсата на желание да записват децата си на българско училище. Едва десет процента от българите смятат за необходимо техните деца да учат български език. Което е нещо тъжно. Защо, защото когато чуеш един родител да казва -Ми за какво му е българският? Най-малкото за да може да говори с баба си и дядо си. Когато чуеш, извинение-„Ами трябва да питам мъжа ми, който е италианец“- извинения, които не приемам. Разбирам, че програмата на децата е много натоварена, събота и неделя са почивни дни, това, че трябва да го лишиш от един от тях, си е жертва. Но целта е важна, това е част от неговото изграждане. Давайки му възможност да посещава българско училище първо му помагаш, да не расте комплексирано, защото много често децата се срамуват да говорят на български имат един такъв комплекс. Но ние можем да изградим стойностни деца без комплекси, които се гордеят от своя произход, култура и история, защото няма от какво да се срамуват. България е толкова прекрасна и ние трябва да направим всичко възможно това да се знае и разбере.

Аз много често на моите туристи им чета няколко реда от историята на Петър Богдан Това за мен е първата реклама на България и писана около 1640 година. Той пише така:

„Царство България е прекрасно. Украсено със ширни поля, високи планини, хълмове, приятни гори и дъбрави, напоено от различни реки и води. В това царство има обилие от всякакъв вид житни храни, вина овце, биволи, крави и волове. Добри коне, злато, сребро мед, стомана, желязо и олово. Има риба, която се лови от Дунава и от други реки Произвежда различни плодове освен морските плодове, треви за добитъка, всякакви цветя. Изобщо мога да кажа ако това царство би имало един цар господар християнин и добър, то не би отстъпило на много царства в Европа. Но всичко това е заето от врагове на християнското и католишко име. Затова Бог сега е скрил мините и другите неща, които не се намират както по-рано за да ги запази за някой християнски владетел.“

Ами трябва да работим за това, да възкресим страната си такава, каквато я описва Петър Богдан, този издигнат български учен в Рим през 17-и век.

Венета Ненкова е от Добрич, но живее в Рим от 1990 година. По образование е културолог, но е специализирала и журналистика, и арт мениджмънт. В Рим е завършила театрална режисура. В Италия обаче съдбата я отвежда в медийното пространство, където работи в българската секция на националното радио Rai International до неговото закриване, а след това и като сътрудник в Радио Ватикана. За известно време е главен редактор на вестника на българите в Италия „България експрес”, който излиза до 2007 г.
Паралелно с журналистиката започва да се занимава с екскурзоводска дейност и не след дълго става лицензиран екскурзовод за Рим и Ватикана. През 2014 г., заедно с други български родители, основава Културна асоциация “Паралел 43”, занимаваща се с администриране на българско училище “Асен и Илия Пейкови” – най-голямото българско учебно заведение в Италия, със седалище в Рим. Занимава се и с научна, и преводаческа дейност (Информационна агенция „Добруджа)